Промените в Конституцията са на финалната права - минаха и на второ четене. Измененията предвиждат съдебна реформа и ограничаване на правомощията на президента при избора на служебно правителство.
Ролята на служебния премиер
Служебен премиер държавният глава ще може да избира измежду определен кръг от хора. Сред тях - председателят на Народното събрание, управителят или подуправителят на БНБ, председателят или заместник-председателят на Сметната палата, омбудсманът или негов заместник. Според първоначалната идея в списъка трябваше да влиза и председателят на ВКС, но впоследствие тази опция отпадна.
Една от поправките е пряко обвързана с начина, по който ще се формира служебен кабинет. Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът - след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебен кабинет.
Министерски съвет
Според приетите промени, когато в 7-дневен срок президентът не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен премиер, служебното правителство се избира от НС. Президентът насрочва избори за нов парламент в срок до два месеца след назначаването на служебното правителство. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен срок преди произвеждане на изборите като това вероятно се дължи на предизборната кампания.
При оставка на правителството парламентът вече няма да се разпуска и ще заседава до клетвата на новите народни представители. Избори за ново Народно събрание ще се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото.
Според новите текстове депутати и министри вече ще могат да имат двойно гражданство. Но се въвеждат условия за уседналост последните 18 месеца в нашата страна. Президентът обаче трябва да е само с българско гражданство по рождение. Той трябва да е навършил 40 години, да не е поставен под запрещение, да не изтърпява наказание лишаване от свобода и да е живял последните пет години в България.
Ресорната комисия прие и на второ четене промените в Конституцията (видео)
Висшият съдебен съвет
Висшият съдебен съвет ще се състои от 15-има членове. Той включва председателите на ВКС и ВАС, осем души, избирани пряко от съдиите от всички съдилища, и петима избрани от Народното събрание. ВСС ще остане административен и кадрови орган единствено за съдиите. Ще бъде създаден и Прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите.
Депутатите приеха в основния закон да се запише, че всеки съд може да сезира Конституционния по своя преценка или искане на страна, но само за противоконституционност на закон, приложим по делото. Няма да има възможност да се иска тълкуване на Конституцията.
Промените, касаещи фигурата на главния прокурор, също минаха на второ четене. Депутатите приеха обвинител номер 1 да се назначава и освобождава от президента по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране. Главният прокурор представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура.
Главният прокурор по предложение на Върховната прокуратура утвърждава и общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, по ред определен в закон. Кандидатури за главен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правосъдието.
Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение, гласят разпоредбите.
За извършено престъпление от общ характер главният прокурор или негов заместник се разследват и обвинението се поддържа пред съда от прокурор, който е заемал длъжността съдия във Върховния касационен съд от наказателната колегия или с ранг на съдия във Върховния касационен съд от наказателните отделения на апелативните или окръжни съдилища до момента на назначаването.
По отношение на регулаторите депутатите приеха, че решенията за избор на регулатори трябва да се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители.
Според закона, за да станат окончателни измененията в Конституцията, те трябва да бъдат приети и на трето четене. То ще се състои в сряда, като депутатите ще гласуват поименно.
