Татуист помага на жени, оперирани от рак на гърдата, показва материал на NOVA.
Всяка 22-ра българка е чула диагнозата рак на гърдата. Със скрито лице пред камера застава една от тях. „Отидох на контролен преглед при мамолог, защото напипах бучка в гърдата. Хирургът, с който се консултирах, ми каза, че предстои една напълно рутинна операция, че това е едно доброкачествено образувание, което много често се среща. И не трябва да се притеснявам, да си назнача час и дата за операция. След като излезе вече хистологията се оказа, че имам злокачествено образувание и трябва да се направят допълнителни изследвания. Оказа се, че предстои още една операция, където трябва да ми отстранят ¼ от гърдата. Следващите стъпки вече бяха към трета операция, която да отстрани цялата гърда”, спомня си пациентката. Разказва ни историята си 4 операции по-късно.
„Когато седях в коридора и чаках за прегледи, видях жени от всякакви възрастови групи от различни стадии на заболяването. Жените, които срещнах, бяха от цяла България. Това, което ме впечатляваше, беше, че все пак повечето от тях имаха дух, смееха се и нямаше тъжни физиономии”, спомня си жената, пожелала анонимност. За повечето от тях спасението е скалпел и шев. А след скалпела дълбоко прорязано остава и самочувствието. Няма място за него. „Това е животоспасяваща операция. След нея хората вероятно казват „Радвай се, че си жива, нищо, че една женска част от теб я няма, изрязана е. Лесно е да се каже отстрани погледнато. Аз никога не съм била суетна, но имам нужда да се чувствам спокойна за себе си. Искам да плувам, да облека бански костюм, да мога да сложа вечерна рокля и това за мен е важно”, споделя пациентката.
Дете е с фрактура на черепа и опасност за живота след удар от майка си
Тук Тя щеше да сложи точка
Това е мечта, която вече няма как да се сбъдне и точка. Но друга жена – Ани, слага запетая, защото е избрала да прави медицински татуировки, за да върне самочувствието на жените. Намираме я в салона, където я чака друга жена, с друга история, която иска да скрие под татуировка. „Може да прикриеш белези, стрии, следоперативни намеси до наистина медицинската част на нещата, както е всъщност 3D ареолата. Отделям не по-малко от час, за да обяснявам надълго и нашироко какво правя, показвам им.
Искаме да сме сигурни, че те са минали през целия процес, здрави са, нямат необходимост да правят някакви интервенции по-сериозни и така вече си правят само рутинните прегледи, което не пречи. Когато дойдат за самата интервенция, разказвам какъв е процесът, през който ще минат. Процесът е бавен поради много причини. Има много неща, които трябва да се видят. Оразмеряването, което се прави, подборът на цветове. Подборът на цветове не е просто цвят, то е процес. Понякога отнема час-час и нещо, за да подбереш самия цвят. Обяснявам във всеки един момент какво се случва, за да бъдат спокойни. Търсят се различни диагонали, работи се с различни големини до момента, в който жената се погледне и каже „Да, харесва ми”, сподели Анна Йотова.
Един от първите въпроси, които ѝ задават клиентите ѝ, е дали процедурата е безопасна
„Те са вече достатъчно напатили, достатъчно минали през различни процеси, които ги плашат. Просто са много уплашени. Абсолютно безопасно е – пигментите, които се използват, са абсолютно сертифицирани”, уверява медицинският татуист.
Това е възможност, за която все още твърде малко българки знаят. „В чужбина това е част от процеса, през който пациентите минават. Хората като мен са черешката на тортата. Там наистина това е сериозен мащаб. И не само с татуировките - целият процес, през който минават. Доколкото знам се правят специални упражнения, рехабилитации, психологическият фактор, който е важен, и накрая идвам аз, тоест да завърша цялата тази картина. Наистина беше нещо страшно интересно за мен и си казах, че това не може да го няма в България. Започнах да ровя и установих, че това наистина го няма в България. Истината е, че много хора не са наясно все още”, казва Ани.
В болниците у нас, където тази диагноза кънти в ушите на някоя жена, все още няма разговор за „после”
Какво се случва после, след скалпела, и какво може да направи една жена, за да заличи белега. Татуистката обаче е категорична, че това не е каприз. „Това е абсолютна необходимост. Не бих могла да си представя да бъдеш лишен от своите отличителни белези, женските си белези. Събличаш се и се виждаш незавършен, осакатен. Те са абсолютно голи, нямат зърна, нямат гърди, нямат ареоли, част от тях са с присадки, част от тях са с някакви изградени от кожа ареоли, но не цялостно. Обединява ги това, че искат да бъдат цели отново, да бъдат жени, да бъдат себе си. Да бъдат част от това общество по начина, по който всяка една жена се чувства”, твърди Анна Йотова.
Няма да забрави първоначалния шок, когато клиентите ѝ се видят. „Все едно не са те. Виждат нови тела. Нещо ново в огледалото. Те вече си припомнят кои са били преди операциите. Тогава вече наистина можеш да кажеш, че си завършен отново – това, което си бил преди. Някои се просълзяват. Разбира се, и аз с тях. Ние вече си ставаме много близки. Историята им ни обединява”, споделя татуистката. Ани превръща шивашкия метър отново в техен приятел. Огледалото - също. За жените, които бягат от сянката на своята история, тя рисува нова. И в новата те харесват и силуета си, и живота си отново. Повече и от преди.
