Factcheck: Ето кой прокара твърдението за демонтаж на паметника на Шипка и още лъжи. В края на 2023 г. представители на националистически, популистки и проруски организации разпространиха слух, че се готви демонтаж на паметника на връх Шипка, пише FactCheck.
Анализ на FactCheck разби митове за социализма, които подхранваха носталгията по него (видео)
Това предизвика бурни реакции и коментари в социалните мрежи. На фона на масово споделяните необосновани твърдения се разпространиха и някои особено сензационни заглавия. Възможно ли е например Кирил Петков да е предложил демонтажа на паметника, защото той „напомня за руските окупатори“? Възможно ли е да е казал, че „на 3 март на Шипка не трябва да се събират хора, защото това не е евроатлантическо“? Или Лена Бориславова да е казала, че костите на руските войници. Загинали в боевете там, трябва да бъдат отделени от тези на българите, защото „не може руски кости да лежат в българската земя“?
Тези напълно изфабрикувани цитати са заглавия на публикации в Informiran.net. Сайт, който предупреждава, че не проверява публикуваната информация и „не гарантира за истинността ѝ“. Това предупреждение обаче не е пречка пред споделянето на очевидно неправдоподобните публикации. Те са разпространени в групи и страници със стотици хиляди последователи и са провокирали множество реакции и коментари.
Проверката на Factcheck.bg показа, че всъщност сайтът Informiran.net е лансирал идеята за предстоящ демонтаж на паметника на Шипка още през март миналата година, след честванията на националния празник. Още тогава тя е приписана на Кирил Петков чрез друг измислен цитат, според който след премахването на паметника на Съветската армия с София, същото ще се сполети и монумента на Шипка.
Стара и позната практика
Изфабрикуваните цитати от известни личности са позната практика на сайтове, които разпространяват сензационни съобщения с цел привличане на по-широка аудитория, за да печелят от реклами. В случаите, в които измислени скандални изказвания се приписват на политици обаче, този тип публикации могат да служат както за печалба от кликове. Така и за целенасочено влияние върху общественото мнение. Те могат да се използват за прокарване на определена пропагандна линия. За атака срещу конкретна личност или политическа сила. Както показва случаят с публикациите за Шипка.
Eкипът на Factcheck.bg многократно е изследвал този модел на разпространение на дезинформация. А използването му на сайта Informiran.net и друг път е ставало обект на внимание. Само в първата половина на януари Informiran.net публикува над 10 материала озаглавени с измислени изказвания на политици.
В повечето от тези публикации не е посочен източник. И не се уточнява кога, къде и при какви обстоятелства са направени изявленията, приписвани на политиците. В част от материалите съдържанието няма връзка със заглавието. И в текста всъщност не се твърди, че цитираната личност е казала точно тези думи.
Само сензационно заглавие
Например в материала, според чието заглавие Кирил Петков говори за приема на стотици хиляди мигранти, изобщо не се споменава неговото име. В текста се цитира интервю на Lupa.bg с директора на демографския институт към така наречената „Българска академия на науките и изкуствата“. Неправителствена организация, чиито членове си присъждат академични звания по подобие на учените от БАН.
Съдържанието на други от публикациите е съвсем кратко и изглежда служи просто като претекст за разпространяване на сензационното заглавие. Без да добавя никаква съществена информация към него. За един от цитатите от този месец, приписани на Лена Бориславова, се твърди, че е от „среща с избиратели в с. Мокрище, Пазарджишко“. На която е присъствал и Кирил Петков. Както и финансовият министър Асен Василев. Срещата, разбира се, е напълно измислена.
Друга публикация от 10 януари 2024 г. твърди, че Бориславова е говорила против отпускането на средства за пенсионерите на среща с младежи в Габрово. На която е присъствал Карл Ламберц, президент на Европейския комитет на регионите. Ламберц действително е идвал в България. Но през 2018 г., а от 2020 г. той вече не заема споменатия пост.
Широко разпространение в социалните мрежи
Всички тези очевидни несъответствия обаче не пречат на публикациите да се разпространяват широко в социалните мрежи. Informiran.net поддържа две Фейсбук страници. „Новини от България и света“ и „Новини от последния час". С обща аудитория близо 250 000 потребители. В тях се публикуват всички материали от сайта. Според информацията за историята на страниците, едната от тях е създадена през 2015 г. с името „Местни избори Варна 2015". Но през 2016 г. е преименувана на „Новини от България и света“. В момента страницата има 211 000 последователи. За разлика от сайта, който не претендира за достоверност на публикуваната информация, имената на Фейсбук страниците представят разпространяваното съдържание като новинарско. В представянето на една от тях Informiran.net е описан като „новинарски сайт, който ви запознава с най-новите, интересни и актуални новини от България и света.“
Разпространението на материалите от сайта не се ограничава до тези две страници. В някои от случаите от този месец, които Factcheck.bg разгледа, те са достигнали до потенциална аудитория от над 500 000 потребители. На едно от първите места по споделяне на съдържание от Informiran.net е групата „Генерал Радев – президент на България“. Тя има над 86 000 членове. Материалите често се споделят и от групи и страници със заявена патриотична или русофилска насоченост. Сред които „Симпатизанти на политическа партия „Русофили за възраждане на Отечеството“, „Да подкрепим Велизар Енчев за изборите!“, „Евразийский союз – светлое будущее Болгарии“ (в превод „Евразийският съюз – светлото бъдеще на България“), „Русофили за възраждане на Отечеството гр. Русе“ и „Васил Левски BG“.
снимка: Unsplash
Споделяне и от индивидуални профили
Изфабрикуваните заглавия се споделят и от множество индивидуални профили. Част от които усилват разпространението им, като най свой ред ги споделят в допълнителни страници и групи. Публикацията с изказването на Лена Бориславова и подпомагането на пенсионерите например е разпространена по този начин в групи като „Българи сме и се гордеем с това“, „Истинските новини от България“. „Вън от България подлогите на Байдън“, „Национален проект “Възстановяване на българската държавност“. Изброените групи са добавили общо над 70 000 потребители към потенциалната аудитория на материала.
ГЕРБ под ударите на Informiran.net
В момента дезинформацията на сайта е насочена почти изцяло срещу „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Допреди няколко години обаче моделът със заглавията, съдържащи фалшиви цитати, е използван основно срещу личности свързани с ГЕРБ. Проверката на Factcheck.bg откри някои удивителни съвпадения между изказвания приписвани на политици от партията на Борисов преди края на 2021 г. И думи приписвани на личности от „Продължаваме промяната“ в последния месец.
Публикация от 2019 г. например твърди, че Лиляна Павлова се е изказала против отпускането на „грешни пари“ от държавата за пенсионерите. Част от материала е почти напълно идентична със съдържанието на написаното по адрес на Лена Бориславова на 10 януари 2024 г.
Според друг материал от 2021 г. Бившият ректор на СУ “Св. Климент Охридски” Анастас Герджиков, тогава кандидат за президент издигнат от ГЕРБ, е определил Левски като „фалшив герой“. През януари тази година същата фраза по адрес на Ботев се приписва на Лена Бориславова.
Моделът е използван по изключително сходен начин и за още множество атаки срещу политици, свързани с партията на Борисов. Публикация от 2020 г. например твърди, че Десислава Атанасова е призовала хората, които нямат пари за хляб, да садят картофи, за да се прехранват. През 2021 г. също на Анастас Герджиков се приписва изказване, че турското робство не е съществувало. Публикацията получава широко разпространение в социалните мрежи, след което е проверена и опровергана от AFP. Тома Биков е цитиран да казва, че Бойко Борисов е „слуга на мафията“. А Йорданка Фандъкова присъства с няколко измислени цитата свързани с купуване на ромски гласове за преизбирането ѝ като кмет на София.
Кой стои зад сайта
Страницата с редакционна информация на Informiran.net посочва като „собственик и главен редактор“ Владимир Алексеев. Посочен е и офис адрес в Лондон, както и британски телефонен номер за контакт. Телефонният номер обаче не съществува. А адресът води до сграда, в която се отдават офиси под наем. Името Владимир Алексеев е изключително често срещано. А търсене на останалите изброени членове на екипа чрез Google показа, че имената по всяка вероятност са измислени. Проверка на публикуваната снимка на „главния редактор“ с инструментите AI or not и Is is AI показа, че тя вероятно е генерирана от изкуствен интелект. Като все пак трябва да се има предвид, че тези резултати не могат да бъдат приемани за категорични.
Различни медийни публикации от последните няколко години свързват Informiran.net с политическия пиар експерт Арман Бабикян или със Светослав Трайков, бивш активист на ГЕРБ. На партията на Николай Бареков, кандидат за депутат от „Изправи се! Мутри вън!“ през 2021 г. и съветник в министерството на културата по времето на министър Велислав Минеков. Бабикян отрича пред „24 часа“ да е собственик на сайта. На базата на наличните в момента публични данни Factcheck.bg не успя да открие категорични доказателства, свързващи някой от двамата с Informiran.net.
Каква е актулната регистрация на Informiran.net?
Актуалната регистрация на домейна минава през посредник. Като информацията за реалния собственик е умишлено скрита. Сайтът използва услуга за киберсигурност от Cloudflare, която също не позволява проследяване на част от данните. Например къде се хоства и от кои IP адреси се поддържа. Профилът обслужващ Informiran.net в Google AdSense – платформата за публикуване на Google реклами срещу заплащане, е свързан също и с домейна Emaginedigital.bg, който е регистриран от сина на Арман Бабикян, Хаго. На този сайт обаче в момента не се публикува съдържание и регистрацията му е от 2020 г. Така че е възможно връзката да не е актуална.
Въпросът за собствеността върху Informiran.net привлича и вниманието на институциите още през 2019 г., когато Централната избирателна комисия (ЦИК) уличава сайта в разпространение на предизборна агитация в деня за размисъл преди местните избори. Санкцията е разпоредена по сигнал от местната коалиция ГЕРБ-СДС заради изфабрикувана публикация. Целяща да злепостави кандидатиращата се за втори мандат като кмет на София Йорданка Фандъкова. Материалът твърди, че ако бъде преизбрана, тя ще въведе „такса парно“ от 100 лева за всяко жилище в допълнение към месечните сметки.
ЦИК търси собственика
Законът изисква от доставчиците на медийни услуги в интернет да обявят на сайта си информация за своя действителен собственик. ЦИК обаче не успява да открие собственика на Informiran.net. И възлага на МВР да установи неговата самоличност, за да може да му бъде съставен акт за извършеното нарушение. На въпроси от Bivol.bg във връзка със случая, от ЦИК отговарят писмено, че публикуваната информация за собственика и главен редактор на сайта е фалшива. И че от МВР не са открили „лице за контакт, което да бъде призовано за снемане на сведения.“
Материалът с изфабрикуваните твърдения за Фандъкова и до момента не е премахнат. А сайтът продължава да работи практически анонимно като един от големите канали за дезинформация в българското медийно пространство.
