Анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) показва, че медицински сестри и машинни оператори са най-търсените специалисти през 2023 г.
И през 2023 г. търсенето на труд остава високо. То обаче е силно неравномерно разпределено между отделните региони на страната и различните професии, сочи актуалното проучване на потребностите от работна сила на Агенция по заетостта сред работодателите.
Сред професиите с най-високо търсене остават машинните оператори, шивачите и готвачите. При специалистите с висше образование анализът отчита значителен дефицит на медицински сестри, лекари и учители.
Индикативен за състоянието на пазара на труда е делът на работодателите, които срещат трудности в наемането на работници. За 2023 г. това са 64% от включените в допитването. На национално ниво посочената за 12 месеца след провеждането на анкетата обща потребност от работна сила на предприятията в периода е 268 хил. души.
Това надхвърля значително регистрираните по последни данни за декември безработни, чиито брой достига 158 хил. души. Очаквано, най-често посочваната причина - според 38% от работодателите - за недостига е липсата на квалификация или образование на кандидатите.
Най-общият поглед към разпределението на търсенето на труд сочи, че индустрията ще продължава да генерира най-много работни места в непосредствено бъдеще, с 31% от заявените потребности. Сериозно покачване обаче има и в сферата на търговията, транспорта, хотелите и ресторантите (25% от търсенето), най-вече в резултат на значително по-бързото от очакваното възстановяване на туризма.
Източник: ИПИ
Журналистите в парламента събраха подписка срещу лошите условия на работа (видео)
Значителни дефицити (17%) има и в държавното управление, образованието и здравеопазването, съсредоточени най-вече в училищата и болниците
Растящият отрасъл на строителството се нарежда на четвърто място с 14% от общото търсене на работна ръка. Далеч назад на пето място с 5% е селското стопанство.
При квалифицираните специалисти най-острият регистриран недостиг е при машинните оператори - 14,8 хил. души. Следван от шивачите (8,7 хил.), готвачите (8,6 хил.), строителите (8,3 хил.) и сервитьорите и барманите (6,5 хил.). Интересно е, че търсенето е разпределено най-общо в две категории - професии, в които съществува недостиг на квалифицирани специалисти, и такива, в които равнищата на заплащане не са конкурентни спрямо останалата част от икономика (и не само националната, но и отворения общ пазар на труд в ЕС), и съответно няма търсене на работни места в тях. Особено видимо е това в професиите, свързани със шивашката индустрия, както и в туризма.
Регистрираният от Агенцията по заетостта недостиг на специалисти с висше образование е съсредоточен в няколко професии, свързани тясно с бюджетната сфера - медицински сестри (4,7 хил.), лекари (4,4 хил.) и учители (4,4). Прави впечатление, че според анкетното проучване търсенето на IT специалисти е относително ниска. Едва хиляда души, въпреки сериозната експанзия на сектора през последните години. Справка в данните, публикувани от jobs.bg наистина показва значителен спад на търсенето на IT експерти, но до чувствително по-високо равнище.
При недостига на другите групи висшисти най-вече личат разминаванията между структурата на изучаваните специалности във висшето образование и пазара на труда
Но и хронично лошите условия на труд и заплащане в част от професиите, особено ясно изразени например при медицинските сестри.
Регионалното разпределение на текущото търсене на работници също крие някои изненади. На първо място според анкетата излиза Бургас с над 10% от цялото търсене, или 27,4 хиляди работници. Столицата е на второ място с 26,7 хиляди, Варна на трето с 25,8 хиляди. Досегашният лидер Пловдив е на четвърто с 18,9 хиляди работници.
Отрасловият профил на търсенето в областите е много разнороден. В много области водещ е туризмът, търговията и транспорта, в Бургас и столицата - строителството, в Пловдив - индустрията. Относително равномерно е разпределен недостигът на кадри в образованието и здравеопазването.
Прави впечатление, че въпреки неяснотите около енергийния преход търсенето в Стара Загора остава значително. На преден план излизат и области с по-ниско ниво на икономическо развитие като Смолян, Благоевград и Кърджали. То най-вече се дължи на засилващата се роля на преработващата промишленост. Обратно, на дъното са областите Видин, Монтана и Ямбол. Там слабото търсене означава и слаб потенциал за експанзия на пазара на труд в непосредствено бъдеще.
Данните от анкетата на Агенция по заетостта ясно посочват, че очакванията за забавяне на икономическия ръст през 2024 г. на този етап не се отразяват осезаемо негативно върху търсенето на труд. Дори обратно - недостигът на кадри в някои ключови сфери, било то заради липса на специалисти, било то заради лоши условия и заплащане, се е превърнал в сериозен ограничител на потенциала за експанзия на редица бизнеси и оттам - на икономическия растеж в средносрочен план.
