С гласовете на всички политически сили (общо 164 "за") Народното събрание прие на първо четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Те предвиждат повече права и възможности за защита на арестантите.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет. От мотивите в него става известно, че промените са наложителни, тъй като срещу България тече Европейска процедура. Тя е заради пропуски в прилагането на директивите.
С промените в НПК полицаите, провели т. нар. разузнавателна беседа със задържан, вече няма да може да бъдат разпитвани като свидетели по делото срещу него. В момента практиката е самопризнанията, направени по време на ареста, от които обвиняемият се е отказал по-късно, да бъдат доказвани в съда и преразказвани от полицаите, които са водили с него оперативни беседи. По този начин се заобикалят процесуалните правила.
Конституционният съд се произнесе за текстове в Изборния кодекс
Тази практика доведе до осъдително решение за България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург
Снимка: Благой Кирилов/БТА
То е по делото "Димитър Митев". Съдът констатира, че със задържания се провежда беседа в полицията преди формалното образуване на наказателно производство. Тя е и преди повдигане на обвинение и без адвокат. А разказаното от арестанта след това се преразказва от полицаите в качеството им на свидетели пред съда по делото срещу него.
Други промени в НПК дават възможност на обвиняемия и неговия адвокат да се запознаят с всички доказателства, определящи мярката за неотклонение "задържане под стража".
В момента е предвидено общо задължение на компетентните органи да предоставят достъп до материалите по делото. А според практикуващи юристи и защитници, често обвиняемият не може да види всички доказателства по неговия случай. В момента задължението на разследващите е да ги предоставят изцяло след края на разследването и преди делото да бъде внесено за разглеждане пред съд.
В пленарната зала беше предложено и прието срокът между двете четения на промените да бъде съкратен на четири дни.
