България брани замърсяващите ТЕЦ-ове, ЕК не харесва това. Така може да се обобщи поредният доклад на Европейската комисия по отношение на плана "Енергетика и климат", който страната ни представи. Според Брюксел той е неамбициозен, което му навлича нова порция сериозни критики. За втори път подобен доклад се приема така от еврокомисарите, след като по времето на последното правителство на Борисов също получи негативна оценка за него. Очакваше се планът да бъде моделиран, така че да се доближи до европейските критерии, но уви - усилията в тази посока са далеч от достатъчни.
В края на миналата седмица Европейската комисия публикува своите препоръки към новия план "Енергетика и климат" България. Те трябва да са отбелязани до края на юни 2024 г. Тоест служебното правителство спешно трябва да се захване с тях, защото тогава редовен кабинет няма да има.
Брюксел настоява страната ни да определи икономически ефективни допълнителни политики и мерки за намаляване на въглеродните емисии. Особено внимаение се обръща на транспортния сектор. Целта е намаление с 10 процента през 2030 г. спрямо нивата от 2005 г. Също така се изисква план за внедряване на възобновяема енергия в следващите 10 години. Препоръката е да се постигне дял от 45 на сто за дела на тези източници. Иска се и увеличение на задължителните цели в отоплението и охлаждането до 2030 г.
От българското правителство се иска да каже как ще премахне постепенно изкопаемите горива.
Поставен е въпрос и как ще внедрява геотермалната енергия и ще насърчава използването на водорода в промишлеността.
Липсата на стабилно финансиране на програмите за енергийна ефективност и ясна амбиция за декарбонизация на сградния фонд е другият дефект на внесения в Брюксел документ. На фона на силно забавеното сключване на договори за саниране на панелки с пари от Плана за възстановяване и развитие, Брюксел иска от страната ни график за трансформиране на съществуващите сгради в сгради с нулеви емисии до 2050 г., включително междинни етапи за 2030 г. и 2040 г.
Мерки за допълнителната диверсификация на газовите доставки, както и информация дали страната се подготвя да внедрява малки модулни реактори са сред останалата изисквана информация от Европейската комисия.
Доразвиването на подхода за справяне с енергийната бедност с оценка за сега засегнатите домакинства и конкретна цел за намаляване на тези хора, и друго изискване на Еврокомисията.
Страната ни също така трябва да предостави подробни политики и мерки за цифровизация на енергетиката система. Нужни са и реформи за мобилизиране на необходимите частни инвестиции да достигане постигане на енергийните и климатичните цели.
Протести и интереси
На фона на критиките от Брюксел, водещи и до финансови щети, всеки опит за промяна в сектора се посреща с протести. Дори хора от общини, които от десетилетия дишат замърсен въздух, предпочитат високата смъртност пред възможността големи ТЕЦ-ове да затворят или да променят използваните технологии. Дори новината за затварянето на напълно негодния ТЕЦ Брикел преди време беше посрещната остро.
Заплахи към активисти срещу замърсяването от ТЕЦ “Брикел” (РЕПОРТАЖ)
Явно си държим Европа да ни критикува. Държим да си плащаме, за да дишаме отрови. Държим и шепа олигархични собственици на ТЕЦ-ове да държат в капан работниците си и техните семейства.
Крайно време е всички да разберем, че технологиите се променят и има възможност да ни помогнат за по-чиста и по-здравословна среда. Крайно време е, но дали ще се намери някой с политическа воля? Едва ли. Важен е популизмът.
