76 години след кончината си: Цар Фердинанд беше погребан в България. Фердинанд Сакскобург Гота е най-дълго управлявалият монарх в Третото българско царство. Умира на 10 септември 1948 г. в изгнание в град Кобург. Ковчегът му, покрит с националния трикольор, остава над земята в семейната крипта на династията заради желанието му да бъде погребан в страната, с която е свързан живота му, пише Дневник.
Царят беше погребан с държавни почести в семейната гробница на двореца "Врана" в присъствието на внука му Симеон II и неговите деца - принцовете Кирил, Константин-Асен и княгиня Калина.
Фердинанд става княз на България в изключително трудни времена след абдикацията на княз Александър Батенберг, който въпреки волята на Русия оглавява съединението на княжеството с Източна Румелия и води младата армия в победната Сръбско-българска война.
Русия се противопоставя на всеки избор на монарх без нейното одобрение, но заръката на премиера Стефан Стамболов към делегацията, пътуваща в Европа да намери княз, е била безапелационна; "Има княз, има България!".
Фердинанд се престрашава да престъпи волята на Русия и да заеме трона. Той се качва на престола 26-годишен през юли 1887 като високообразован най-вече в природните науки принц от католическия клон на Саккобургготската династия, която към онзи момент царува в половин Европа. По майчина линия е внук на последния Бурбон кралят на Франция Луи Филип.
За да подобри на връзките с Русия и укрепи династията, Фердинанд кръщава по православен обичай престолонаследника Борис. Кръстник е руският цар. По-късно отстранява и противника на руското влияние Стефан Стамболов от премиерския пост.
Историците посочват като основна заслуга в управлението му модернизирането на страната.
Довежда със себе си архитекти, инженери, паркостроители, създава със свои средства природонаучни институти. Построява двореца Врана, бори се да създаде цивилизован имидж на България. Основен принос на цар Фердинанд е създаването на Военната академия. Също изграждането на армията, с подготвен и мотивиран офицерски корпус, смятана за най-боеспособната на Балканите. Пикът на управлението му е обявяването на независимостта на България на 22 септември1908 г., което е нарушение на Берлинския договор между Великите сили.
Комунистическата историография го сочи като основен виновник за двете национални катастрофи - загубите на Междусъюзническата и Първата световна война, без да отчита настроенията на военното командване и на политическата класа по това време. На 3 октомври 1918 г. след 31 години на престола Фердинанд написва собственоръчно манифеста за абдикацията си.
Той преживява смъртта на двамата си сина. Внезапната кончина на цар Борис III през 1943 г. и разстрела на княз Кирил през 1945 г. от т. нар. Народен съд. Също и окупацията на България от Червената армия, което води до премахването на монархията.
Държавата все пак ще плати обезщетение на Сакскобургготски (видео)