Пътят на Украйна към членство в НАТО е необратим. Това заявиха в Заключителната декларация лидерите на страните от Алианса, които продължават и днес срещата си във Вашингтон, предава "СЕГА".
Държавните глави и правителствените ръководители поеха твърд ангажимент нападнатата от Русия страна да получи догодина военна помощ в размер на 40 милиарда евро и отправиха критики към Китай заради двуличната му игра.
"Ние възнамеряваме да предоставим пакет базисна помощ в размер на най-малко 40 милиарда евро през следващата година и след това да поддържаме помощта в областта на сигурността на устойчиво равнище, така че Украйна да победи.", се казва в комюникето, одобрено снощи от Северноатлантическия съвет - висшия политически орган в НАТО.
Служебният премиер Димитър Главчев каза пред български журналисти във Вашингтон, че съюзниците от НАТО ще предоставят средства пропорционално на своя брутен вътрешен продукт. България е склонна да поеме ангажимент за 80 млн. долара.
Унгария, която е против военната помощ за Украйна, получи право да не дава нищо, но се постави в политическа изолация.
Бившата съветска република ще може да се присъедини към западния военен съюз, когато изпълни съответните условия и бъде постигнато съгласие между страните членки, се казва в заключителния документ.
Източник: istockphoto
“Има риск от война на Балканите”, предупреди бивш главнокомандващ силите на НАТО
Днес лидерите от НАТО ще се срещнат с украинския президент Володимир Зеленски на заседание на Съвета на НАТО-Украйна. Зеленски пристигна във Вашингтон с искания за членство и увеличаване на помощта, особено в областта на противовъздушната отбрана.
През първия ден от срещата си на върха, съюзниците от НАТО поеха ангажимент да предоставят на Украйна десетки системи за противовъздушна отбрана. Включително четири ракетни системи "Пейтриът".
На заседанието на Северноатлантическия съвет бе взето решение пактът да започне да координира военната помощ за Киев. Тази задача, която досега бе изпълнявана от контактната група за Украйна, оглавявана от Съединените щати, ще бъде поета от официална мисия на алианса: Помощ за сигурността и обучение от НАТО за Украйна (NATO Security Assistance and Training for Ukraine - NSATU). Тя ще бъде базирана в град Висбаден, в централната германска провинция Хесен.
Освен това НАТО ще изпрати свой специален представител в Киев. Той ще координира намясто политическата и практическата подкрепа за Украйна.
Що се отнася до Русия, лидерите от алианса осъдиха "безотговорната ядрена реторика и заплашителните ядрени сигнали" от нейна страна. Включително обявеното разполагане на ядрени оръжия в Беларус. В същото време те изразиха готовност да поддържат канали за комуникация с Москва, за да "намалят риска и да предотвратят ескалацията".
Беларус изрично е разкритикуван, че подпомага руската агресия срещу Украйна.
Декларацията приветства засилването на сътрудничеството между НАТО и Европейския съюз в контекста на Украйна. Алиансът насърчава повишаването на отбранителния капацитет на ЕС. Развитието на съгласувани, допълващи се и оперативно съвместими отбранителни способности и избягването на ненужно дублиране е от ключово значение, за да стане евроатлантическият регион по-сигурен.
Лидерите на страните от алианса изразиха безпокойство от сближаването между Русия и Китай. Те осъдиха подкрепата на Пекин за руската инвазия в Украйна.
"Задълбочаването на стратегическото партньорство между Русия и Китай, както и техните съвместни опити да дестабилизират и прекроят базирания на правила международен ред, поражда дълбока тревога.", се казва в текста. Преди началото на срещата във Вашингтон Китай разкритикува действията на НАТО в азиатско-тихоокеанския регион.
Северноатлантическият съвет посочи важното значение на индо-тихоокеаския регион. От там отбелязват, че развитията там имат пряко отражение върху сигурността в евро-атлантическия регион.
Днес е последният ден от срещите. Лидерите на страните от НАТО ще имат заседание с участието на партньорите от индо-тихоокеанския регион и Европейския съюз. Поканени са лидерите на Австралия, Нова Зеландия, Япония, Южна Корея, Украйна и ЕС.
В заключителната декларация лидерите от алианса приветстват факта, че над две трети от страните членки вече отделят за отбрана поне 2 процента от своя брутен вътрешен продукт, както вече обяви генералният секретар Йенс Столтенберг миналия месец.
България също изпълнява тази цел, зададена от алианса.
По данни на НАТО страната ни ще отдели тази година за отбрана 2,18 процента от БВП. Премиерът Димитър Главчев изрази очакване този дял да се повиши през следващите години.
В декларацията се отбелязва, че разходите на европейските съюзници и Канада за отбрана са нараснали тази година с 18 на сто - най-голямото увеличение от десетилетия.
Лидерите от НАТО също така изразяват задоволство от мерките за повишаване на капацитета на отбранителната промишленост на своите държави.
Те приветстваха присъединяването на Швеция към Алианса. Скандинавската държава стана през март 32-рата страна членка на организацията.
Срещата на върха във Вашингтон е последната под председателството на Йенс Столтенберг. По-късно тази година бившият норвежки министър-председател ще бъде наследен като генерален секретар на НАТО от доскорошния премиер на Нидерландия Марк Рюте. Това ще стане на 1 октомври - точно 10 години след като Столтенберг зае поста.
В заключителната декларация пише, че следващата среща на върха на НАТО ще се състои през юни догодина в Хага, Нидерландия. Домакин на по-следващата среща на високо равнище ще е Турция.
