Висшето образование носи двойно по-висока заплата, сочи доклад на Института за пазарна икономика. Инвестицията в още 4-6 (а понякога и повече) години университет след завършване на училище носят със себе си много по-голям шанс за намиране на работа, както и много по-нисък риск от безработица. Още повече, работните места на висшистите са значително по-малко застрашени в икономическите кризи. Това личи от далеч по-малката волатилност на заетостта и безработицата след глобалната финансовата криза и ковид пандемията. Днешния текст отговаря на следващия важен въпрос – веднъж намерили работа, получават ли висшистите по-високи заплати?
Отговорът на този въпрос се крие в публикуваната тази седмица структурна статистика на възнагражденията и разходите за труд на НСИ. Тя дава дълбочинни разрази на заплатите в българската икономика – по професии, икономически дейности, възраст, и, най-важно в нашия случай – по образование. Въпреки че това дълбинно изследване се прави веднъж на четири години, а последното му издание включва данни за 2022 г. – видимо остарели на фона на голямата инфлация и ръст на заплатите през последната година и половина – те дават повече от ясен отговор за това колко е голямо предимството на висшето образование в заплатите.
За прегледност тук обединяваме в една категория работещите със степени „бакалавър“, „професионален бакалавър“, „магистър“ и „доктор“.
Преимуществото на висшето образование е повече от очевидно – докато средната брутна месечна заплата на работещите без висше образование през 2022 г. е била 1220 лв., тази на висшистите е 2443 лева – с други думи, „премията“ на висшето образование е 100,2%.
Историческият преглед на разликите в заплатите е особено интересен. В началото на хилядолетието премията на висшето образование е била 57% (между 242 и 380 лв. месечно през 2002 г.). Относително бързо тя се повишава до диапазона 85-95%, където остава до началото на настоящото десетилетие. На пръв поглед икономическите кризи не се отразяват значително на тази зависимост. Премията се увеличава леко както през 2010, така и през 2022 г., но ефектът е по-скоро незначителен. Обратно, предимството на висшето образование на българския пазар на труда изглежда изключително държеливо и постоянно. То не зависи от макроикономическите събития и промените в структурата на икономиката.
Интересно е да отбележим, че към 2022 г. няма особена разлика в отстоянието от висшето образование сред тези, завършили начално и по-ниско (до четвърти клас) или основно (най-малко осми клас), като и при двете средната заплата е 41% от тази на висшистите, или разлика от два и половина пъти. В миналото има случаи на по-осезаема разлика, но от 2006 г. те не надхвърлят 50%. Според последните данни има и отстъпление на заплатите на хората със средно образование спрямо висшистите, до 51%, но предвид че е малко по размер не можем да говорим за трайна тенденция.
Значителното увеличение на премията на висшето образование се случва на фона на удвояването на броя на висшистите сред работещите.Докато броят на наетите лица, завършили университет, е 472 хил. души през 2002 г., то към 2022 г. броят им достига 920 хил. души. Делът им сред всички наети също се нараства значително – до 40%, спрямо 29% две десетилетия по-рано.
Причината за двойно по-високите заплати на висшистите днес спрямо „едва“ 57% разлика в началото на века е най-вече в значителната промяна на икономическата структура през този период. През тези две десетилетия България добави значително повече работни места в услугите, където висшето образование е далеч по-търсено. Ръст има и във високотехнологичните производства, където образованите специалисти също са от ключова важност. Не можем да отминем и конкретно растящият дял на ИКТ дейностите, които осигуряват в пъти по-високи от средните заплати и прекроиха около себе си целият пазар на труда и образователна инфраструктура на София. В последните години изпреварващият ръст на заплатите в някои публични отрасли – най-видимо, училищното образование – където работят почти изключително висшисти също има своето влияние.
От значение е и фактът, че предимството се постига благодарение на завършване на висше образование изобщо – не само за водещите и най-желани от студентите и най-търсени от работодателите специалности, където, поне ако съдим от Рейтинговата система на висшите училища отстоянието е значително по-голямо, но и за средностатистическият висшист. С други думи – съдейки по реалностите на пазара на труда, висшето образование не само си струва, но си струва все повече, а доходите на останалите с по-ниско образователно ниво ще продължат да изостават.
