Сега ще се снимате ли със Стилияна Николова? Представяхте си, че се снимате с олимпийската шампионка, нали? И с момичетата от ансамбъла? Коментарът е на 24 часа.
България остана на крачка от олимпийските медали по художествена гимнастика
Част от най-голямата сила на олимпийските игри е, че те раждат истории и мечти, най-широките усмивки, най-сладките, но и най-горчивите сълзи. Състезание като никое друго, чието величие може да се усети само ако си част от него.
Мнозина се опитват да бъдат част от величието, коментирайки. Логично, олимпийските игри са феномен. От онези, за които всички говорят. Споменавайки Стилияна Николова и ансамбъла по художествена гимнастика, хайде да вмъкнем и поне един елементарен спортен детайл в анализа от говоренето за провал до говоренето за медал.
Но хайде пак по-отдалече. Представете си, че 4 години се готвите за най-голямото събитие във вашата сфера. Печелите право да отидете и да се състезавате с най-добрите в света. Нека всеки си представи как в своята професия изпипва най-дребния детайл. Ставате по тъмно, лягате по тъмно. Във времето между тези две събития във всекидневието повтаряте до полудяване онова, което работите и дай боже, обичате.
Сходен пример
Ще ви дам пример, близък до моята работа. Писането. Стигнали сте във вашите си олимпийски игри в дисциплината писане. За 90 секунди трябва да сътворите най-големия шедьовър. Да кажем, по тема, която научавате в първата от тези 90 секунди. Владеете перото умело, влагате сърцето си. Представете си, че го правите и пред пълни трибуни с крещящи хора (колкото и да е абсурдно точно за този спорт). Трябва да запазите концентрация, дори да се вдъхновите още повече, ако сте от най-добрите. Наистина сте сътворили шедьовър.
Накрая се оказва, че в бързината за разкриване на целия си талант и потенциал сте пропуснали една запетая. Нищо и никаква запетая, ще каже някой, който просто чете шедьовъра. Но нейно величество пунктуацията е част от голямата игра. Защото на олимпийски игри и най-дребният детайл е важен.
И заради тази изпусната запетая губите шанса си за златен медал, нищо че сте се готвили 4 години за него. Нищо че вчера, когато сте се борили и да попаднете изобщо в борбата за медалите, сте били номер едно. И нищичко не е пречило на гения ви да бъде оценен от съдиите, не само от зрителите.
снимка: iStock
Малките, но огромни грешки
На олимпийските игри е важно да си фамозен, безупречен и безгрешен в точно определен момент. Там вчера и преди час нямат значение. Мечтата ви се е изплъзнала точно в онзи момент. Дали заради прекалено вълнение, защото сте за първи път на подобно събитие? Дали защото просто в гладиаторската битка с най-добрите във вашата област в този ден е имало по-достойни, по-добри? Вместо радост, вълната от която да се усети чак до Олимп, следва тъга, дълбока като океана. А той става все по-дълбок. Заради сълзите ви.
18-годишната дебютантка Стилияна Николова отиде на олимпийските игри, носеща на крехките си плещи златните очаквания на цял един народ. Очаквания, че тя ще бъде кралицата в художествената гимнастика. Като умения, класа и трудност на съчетанията си тя беше готова. В онзи точно определен момент, в който трябваше уж резонно да си осигури място в битката за медалите, просто се пречупи психически. Направи грешки, които никога не беше правила в голямо състезание в четирите си, изпълнени с шампионска сложност съчетания. Остана на 4 десети от точката до класиране във финала. Шок. За целия свят. Най-вече за нея.
Дебютантките от ансамбъла бяха безгрешни фурии в квалификацията. Влязоха във финала с първа оценка. Златните очаквания към тях станаха още по-големи. И точно в мига, в който трябваше да са безгрешни, точно в съчетанието с пет обръча под петте олимпийски кръга треперещият от напрежение въздух сякаш скова за част от секундата една златна българска ръка. Едно хвърляне на обръч се оказа късо. Вместо в друга златна ръка обръчът падна на земята.
Най-болезненото
Тихичко, а всъщност стоварващо целия свят върху пет туптящи до лудост български сърца. Шампионското счетание с трудности, непосилни за повечето най-добри, в точното време завърши с две грешки. И близо 4 точки от космическата заложена оценка също паднаха на земята. А онези сърца... От Космоса се озоваха на дъното на океана. Грешките си бяха техни. В този ден и час други бяха безгрешни. И по-достойни за златото. В крайна сметка българските момичета останаха на 3 десети от медалите. На най-болезненото, четвъртото място.
Но нали не сте изпуснали нишката. Все още говорим за тънката линия между "провала" и медала. А на олимпийски игри тя може да е като най-тънкия косъм. Като най-тънката запетая...
Какво са 4 десети в художествената гимнастика, обяснени простичко като примера със запетайката? Едно пропуснато или не добре изпълнено търкаляне с топка или обръч. Едно търкаляне в трудност с уреда... И мечтата ти може да се изтърколи... Какво да говорим за големите грешки, които струват цяло състояние. Не просто злато, струват повече от злато.
Сега ще се снимате ли със Стилияна Николова?
