От първите двайсет в света страната ни вече изпадна до 43-то място по икономическа свобода. Преди десетина години страната ни влезе във великолепната двайсеторка на най-свободните икономики в света. Класацията се прави всяка година от канадския институт "Фрейзър", като се оценяват най-различни групи критерии. От данъчно-осигурително бреме и инфлация до достъп до кредити и ефективност на съдебната система. В последното издание страната ни е изпаднала на 43-то място, пише Сега.
По този повод Институтът за пазарна икономика (ИПИ) публикува анализ за причините за срива. От ИПИ припомнят, че държавите, които са напред в ранглистата по икономическа свобода, са и сред най-богатите на планетата. Онези, които са на дъното, са сред най-бедните.
Оценките по различните критерии показват, че съдебната система дърпа България надолу като воденичен камък.
"Независимостта на съдебната власт и безпристрастността на съда, защитата на правото на собственост и изпълнението на договорите са сферите, в които България изостава както от най-големите страни в ЕС, така и от страните в Централна и Източна Европа", коментират от ИПИ.
По друг показател - "Размер на правителството", страната ни е сравнително добре, но има лоши тенденции. Държавните разходи растат нездраво, без да са обезпечени с приходи. Само в периода 2024-2026 г. държавният дълг се очаква да се увеличи с близо 20 млрд. лв. и да достигне около 28% от БВП.
"Това е резултат от раздуването на държавните разходи, което предпоставя трайно високия дефицит, заложен в средносрочната фискална рамка", поясняват авторите на анализа.
Ниското подоходно облагане (плосък данък), валутният борд, ниските мита (благодарение на членството в ЕС), лесният достъп до кредити са отколешни предимства на България. Но пък осигурителната тежест върху работещите остава висока.
"Постигането на висока оценка по отношение на данъците изисква запазване за дълъг период на плоския данък и реформи в сферата на социалното и здравно осигуряване, които да облекчат тежестта върху работещите и да дадат повече стимули за полагане на труд", коментират от ИПИ.
Има и друга "червена лампа" - в графата "държавни разходи". Правителствените харчове, в т.ч. текущите разходи, трансферите и субсидиите, се увеличават в последните години и натежават както на бюджетното салдо, така и на нивата на преразпределение през бюджета. Експертите изтъкват, че "последните години се говори повече за консолидация в различни публични сфери и отделяне на ресурс за държавни инвестиции, а изобщо не се коментират възможностите за приватизация и оттегляне на държавата". Енергетиката, ВиК секторът и железопътният превоз са класически примери за трупане на задължения, злоупотреби и в крайна сметка лоши резултати.
Големите предизвикателства
Авторите на анализа виждат възможните мерки и решения в няколко направления:
Въпреки ниския плосък данък върху доходите на физическите лица, в т.ч. и щедрите данъчни облекчения за семейства с деца, осигурителната тежест върху работещите остава висока. Необходими са реформи в социалното и здравно осигуряване, които да облекчат тежестта върху работещите и да дадат повече стимули за полагане на труд;
Страната може да постигне напредък с по-ефективно управление на държавните финанси – с фокус върху ограничаване на текущите разходи, трансферите и субсидиите, промяна в управлението на държавната собственост и оттегляне на държавата от определени сектори, както и намаляване на осигурителната тежест върху труда.
Средносрочната рамка за периода 2024-2026 г. залага рекордни нива на бюджетен дефицит и сериозно нарастване на дълга, в т.ч. на лихвените разходи. България трябва да положи усилия да елиминира бюджетния дефицит в средносрочен план и да осуети нарастването на публичния дълг. Траекторията на фискалната политика в други страни от ЦИЕ показва, че изпускането на държавните разходи в средносрочен план води до сериозни проблеми пред бюджетното салдо, повишаване на държавния дълг и нарастващ натиск за увеличение на данъчната тежест, посочват икономистите. И допълват, че България трябва да се фокусира върху ограничаване на разходите, промяна в управлението на държавната собственост и оттегляне на държавата от определени сектори, както и намаляване на осигурителната тежест върху труда.
В категорията "върховенство на закона" България остава с особено лош резултат, и то вече много години. Това в голяма степен е и причината страната да е извън групата на най-свободните икономики в света. Най-голямото предизвикателство пред икономическата свобода и основният препъникамък пред потенциала за икономически растеж е функционирането на съдебната система.
