България и Съветът на Европа продължават да спорят за правата на малцинствата.
"Докато България играе все по-активна роля в насърчаването на правата на лицата, принадлежащи към българските малцинства в чужбина, не могат да се наблюдават същите усилия във вътрешен план." Това се казва в публикуваното преди дни Пето становище на Консултативният комитет по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.
Документът от 29 май е посрещнат с критики от правителството. Особено остри са в местата, където се говори, че след 17 години препоръки и 12 дела пред Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), изгубени от България (половината и сега са под надзора на Комитета на министрите на Съвета на Европа), продължава да не се допуска регистрирането на организацията ОМО "Илинден".
Значителна част от констатациите засягат ромите, но става дума и за турци, евреи, арменци, като призовават властите да насърчават преподаването на малцинствени езици, "
Редовно да оценяват нивото на търсене на обучение по турски, ромски, арменски и иврит в областите, в които живеят значителен брой лица, принадлежащи към тези малцинства".
След оценката да решат за подходящи мерки, свързани с преподаването на тези езици, преподаватели (особено за ромски), учебни материали на тях и приемственост от предучилищното до висшето образование.
Комитетът е независим орган, който подпомага Комитета на министрите на Съвета на Европа при оценката на адекватността на мерките, предприемани от страните по тази конвенция.
Българското правителство благодари за похвалите, но приема някои от препоръките "с резерви". Оспорва и данните от анонимни източници.
Например казва, че няма достатъчно прозрачност за източниците на комитета, поради което не може да се провери автентичността на някои изявления и да им се отговори. Да се изяснят или отхвърлят и заради това отговорността за всяко заключение, основано на анонимна информация, трябва да се носи от неговия автор.
За пореден път българската страна обяснява, че "национални малцинства", "малцинствени права" и подобни не присъстват в българското законодателство и това е отбелязано още при ратифицирането на конвенцията през май 1999 г.
Четвърт век по-късно се изтъква, че тук има термини като "лица, принадлежащи към малцинствени групи" и "майчин език", с които се защитават етническото, религиозно и езиково разнообразие в българското общество. Това става "с инструментите за защита на човешките права на индивидуална основа".
Случаят с Рамковата конвенция и България е особен още от самото начало. Тя се нарича "за защита на националните малцинства", а е ратифицирана с изричното уточнение, че от нея не произтича никакво признаване на колективни права в страната. Това е напомнено и тази година в отговора на правителството с думите:
“Поради което българските власти намират за неприемливо да отговорят на препоръките на Консултативния комитет, които предполагат, че упражняването на правата на лицата, принадлежащи към етнически, религиозни или езикови малцинствени групи в България, може или дори трябва да се осъществява чрез каквото и да е признаване на колективни права.”
Този аргумент е използван при обяснението за “македонците”.
В последното национално преброяване на населението от 2021 г. общо 1 143 граждани са се самоопределили като македонци. Но този факт "не изисква конкретно признаване от властите по никакъв начин". Посочва се, че само през 2024 г. е имало 8 публични събития на тези хора "без никакви ограничения, инциденти или намеса от властите".
За регистрирането на ОМО "Илинден" пак се отговаря, че целите са политически, а това не е позволено за граждански сдружения. Само че от ЕСПЧ казват, че не виждат достатъчно основание за такова определение. Петото становище отбелязва, че Агенцията по вписванията, която е към министерството на правосъдието, продължава да връща документи и да не дава достатъчно разяснения как да се приключи този процес.
Държавата обявява още разочарование, че докато Консултативният комитет, който се занимава с добросъседските отношения, субективно оценява въпроси на двустранни отношения със Северна Македония. Те са изключително неин прерогатив и са извън обсега на Конвенцията. Поради това се обявява за абсолютно неприемлив всеки опит тя да бъде използвана за тясно политически цели.
Други примери от Петото становище са с мюсюлманите. Кабинетът на Главния мюфтия посочва, че след 15 години най-после са получили терен в София за Висш мюсюлмански институт и се надяват той да получи нужната акредитация от властите като образователна институция. Мюсюлмани се оплакват, че за децата им в училищата няма предоставена халал храна, дори когато 90% от учениците са от вярващи семейства. Няма такава възможност и в затворите, както и в Кърджали властите оставят без отговор подобни молби за детски градини.
Българското правителство отрича да има дискриминация към ромите заради езика и културата им, в здравеопазването или администрацията, както и сегрегация в образованието.
"Освен правото на изучаване на майчиния език в началната степен на образованието (от 1 до 7 клас, два часа седмично), няма други възможности за изучаване на малцинствени езици в училище" и това е незадоволително и не съответства на задълженията по Рамковата конвенция.
“Броят на учениците, изучаващи турски език, рязко е намалял. Нито един ученик не изучава ромски език като майчин, въпреки че ромското население е сравнително многобройно.”
От комитета препоръчват властите да работят повече за това хората в страната да знаят повече за културата, езиците, религиите и идентичността на малцинствата, за да възприемат принадлежащите към тях като неразделна и ценна част от българското общество.
"Финансирането на културните дейности [на такива групи] остава крайно ограничено. Всички малцинства споделят загрижеността по отношение на сравнително ниската и недостатъчна финансова подкрепа за техните културни дейности от страна на властите. За тази цел не е предвидено специално финансиране", казват авторите след посещение в България за запознаване на място със ситуацията.
Авторите на становището казват, че българите не са достатъчно информирани къде да търсят помощ за защита на малцинствени права и че една от причините е “недоверие към институциите”. В същото време държавата отвръща със статистика за десетки хиляди случаи при омбудсмана и Комисията за защита от дискриминация, както и за резултатите от решенията им. Но не се изяснява колко от тях съответстват на контекста на документа от Съвета на Европа за права на малцинства и колко са за дискриминация заради пол, възраст и физически увреждания.
Има и позитивни констатации, но в текста се посочва, че "като цяло се установява недостатъчна осведоменост за правата на малцинствата като неразделна част от правата на човека. Не са положени и усилия за изпълнението на редица отправени отдавна препоръки по въпроси като принципа на свободното самоопределение, подкрепата за насърчаване и защита на правата на малцинствата, включително езиковите права, и необходимостта да се осигури пълно равенство и интегриране в обществото на всички, които живеят в България".
