"Нещо се случва": Как беше сменен Тодор Живков и как започна преходът към демокрация преди 35 г. Комунистическият лидер губи постове си в рамките на броени дни.
До началото на ноември 1989 г. в офиса на директора на Българската телеграфна агенция (БТА) виси портрет на Тодор Живков. Докато той все още е на власт, в агенцията е поръчан нов портрет, пише “Свободна Европа”.
ЯВОР БОЖАНКОВ КАЧИ ВИДЕО СЪС СИНА НА ЦОНЧО ГАНЕВ И ПРЕДИЗВИКА БУРЯ В МРЕЖАТА
“След като в БТА бяха поръчали портрета на Петър Младенов в рамка в редакция "Пресфото“, веднага се разчу, че нещо се случва“, казва Иво Инджев, по това време журналист в БТА. ”Ние бяхме сред първите, които научиха, по този косвен начин, [че Живков ще бъде сменен]", споделя той.
Сутринта на 10 ноември, ден след падането на Берлинската стена, Инджев получава обаждане от колега. "Каза, че нещо става, нещо има да се случва.“
Тогава, след 35 години управление, Тодор Живков е освободен като генерален секретар на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП), която е на власт от 1944 г. Тази дата слага началото на края на 45-годишния тоталитарен социалистически режим в България. Петър Младенов застава на чело на партията и държавата, но портретът му е на стената за кратко.
"Имах усещане за свобода. Защото никой от нас не вярваше, че това може да стане бързо, лесно и безболезнено“, разкрива още Инджев.
Наследство
Тодор Живков е най-дълго управлявалият политик в България. По време на социализма той заема различни постове на върха на държавата - генерален секретар на ЦК на БКП, министър-председател и председател на Държавния съвет. През цялото време той поддържа съветския модел на управление и запазва тесни връзки с Москва. Живков два пъти предлага България да стане 16-ата република на Съветския съюз (СССР), което би означавало пълна загуба на националния суверенитет на страната.
Според историци по този начин БКП е целяла да прехвърли отговорността за финансовото състояние на страната на Москва. По време на социализма България е в тежко финансово положение с големи външен и вътрешен дълг. Три пъти практически е пред фалит.
В началото на тоталитарния режим десетки хиляди души са убити след присъди от т.нар. Народен съд. С десетилетия Държавна сигурност - специалните служби на режима, налага репресии в страната, а политически затворници са изпращани без присъда в трудови лагери. През 80-те години Живков инициира т.нар. „Възродителен процес“, при който българските турци са принудени да приемат български имена.
Оставката
Живков подава оставка на заседание на Политбюро на 9 ноември - според изследователи на периода под натиск върху БКП от Москва. На Ноемврийския пленум на ЦК на БКП на следващия ден той е освободен от поста генерален секретар на партията, а новината за това е официално съобщена в 18 ч. от Българското национално радио.
Макар и новината да идва изненадващо, свалянето на режима вече се е предусещало в редакциите в медиите, които по това време са наблюдавали вълненията в други части на социалистическия блок.
“Беше някак си очаквано, да си призная, защото няма как да падне Берлинската стена и това да не се отрази по цялата верига на социалистическия лагер“, казва още Инджев. ”Така се отприщи цялата енергия, която толкова години е била сдържана“, добавя той.
Ние от “Господарите” вярваме, че всички сме научили горчивите исторически уроци и няма да допуснем повече тоталитарната власт да безчинства - и то толкова дълго време. Лошото е, че все още нямаме обща идея като нация как да подходим към остатъците от това минало. Истината не бива да се премълчава. И колкото и да е тежко за някои да признаят, трябва да го направят - престъпните режими нямат място сред цивилизованите общества. 45 години стигат.
Друг обаче е въпросът дали преходът към демокрация не продължава и днес. Ако е така, твърде дълго е това. Време е да вземем съдбата си в свои ръце и да не позволяваме на политиците да ни разиграват. Изисква го свободата, която не бива да приемаме за вечна даденост, а да я ценим.
