ЮЗУ заведе три дела-шамари срещу бившия преподавател в катедра "История" доц. Стефан Дечев, разкрил фалшификация, пише Свободна Европа.
Общата стойност на поисканите обезщетения е 650 000 лв. Поводът за заведените дела са изказвания на Дечев пред медиите, в които той описва нарушения в ЮЗУ.
Първото дело е заведено от ЮЗУ в края на март за "претърпените от висшето училище неимуществени вреди". Поисканото обезщетение е в размер на 500 000 лв.
Второто дело също е от края на март и е заведено лично от проф. Марин. Той твърди, че публични изяви на бившия преподавател са му нанесли неимуществени вреди, включително "негативни емоции и силен психически стрес от публичното му опозоряване и унижаване", както и "накърняване честта и доброто му име". И търси обезщетение от 50 000 лв.
Третото дело е заведено през юли, отново от ЮЗУ, и също е за неимуществени вреди - накърняване на доброто име, репутацията и престижа на университета. Тук искът е за 100 000 лв.
През декември м.г. бившият преподавател в ЮЗУ доц. Стефан Дечев разбуни духовете с твърдението си, че студенти от университета са се дипломирали с фалшифицирани оценки от изпити, които никога не са провеждани. По думите на историка системно подписът му е бил фалшифициран за оценки по преподавани от него дисциплини. И изпрати сигнал за нарушенията в МОН, а министерството започна проверка. Няколко дни по-късно Дечев обяви, че ЮЗУ се е превърнал във феодално владение на фамилиите Юруков и Марин и че изборът на нов ректор е бил пълен цирк.
На 18 януари т.г. стана ясно, че МОН е открило стотици нарушения в документацията на Правно-историческия факултет в Югозападния университет "Неофит Рилски". Всички те са извършени по времето на ръководството на декана доц. д-р Николай Марин и зам.-декана доц. д-р Валентин Китанов.
На 19 март т.г. Окръжната прокуратура в Благоевград образува досъдебно производство срещу ЮЗУ, след като наблюдаващият обвинител е установил, че има предпоставки за корупционни практики.
Делата-шамари са практика в много сфери у нас - срещу журналисти и медии, обществени активисти, служители, потърсили правата си и още много. За съжаление съдебната практика е противоречива и често ги допуска. Има и случаи, в които макар да печелят делата, жертвите се налага да плащат огромни разходи по тях - за експертизи, адвокатски хонорари и държавни такси. Крайно време е да се помисли за повече защита за потенциалните жертви на подобни производства - каквато е практиката в Европа.
