В началото на миналата година 19-годишната Анита Чобанова от Асеновград се нуждаеше от трансплантация на черен дроб. Цяла България се обедини зад нейната кауза и семейството събра нужните пари за лечение, а донор стана нейната майка.
Момичето вече е добре. Но, заради дарената част от черен дроп, майка ѝ не може да си намери работа и не следва предписаното лечение, което трябва да ѝ помогне да се възстанови, тъй като няма средства за лекарства, разбираме от bTV.
Анита след чернодробната трансплантация: благодарение на подкрепилите ме живея втория си живот (видео)
„Чувствам се като преродена. Майка ми ми даде част от черния си дроб, който в момента се възстановява до 100% в тялото. Самата мисъл е чудо, което не съм мислила, че някога ще преживея." Това бяха първите думи на 19-годишната Анита от Асеновград веднага след трансплантацията ѝ в Турция.
„Благодаря на всички на колеги, на приятели, на цяла България, че спасиха детето ми, защото без тях нямаше да се справим“, каза майката на Анита – Елка Чобанова.
Месец, след като дава част от черния си дроб, майката е принудена да замине на работа в чужбина.
„Принудих се, след като ни изписаха от Турция и се прибрах. Заминах за Испания и ходих да бера ягоди, за да мога да изкарам някакви средства. Имам и малко дете, което е втори клас и той си има неговите нужди. Бях още с марлите и превръзката и се принудих“, разказва Елка.
Година и девет месеца майката на Анита казва, че едва свързва двата края. Жената е без доходи, единствените ѝ пари са 110 лева социални помощи.
Казва, че никой не я взема на работа, защото в медицинското ѝ пише, че е донор на черен дроб.
„Ходя да търся и като кажа случаят какъв и че трябва да работя по-лека работа, всеки казва или че не ставам, или не съм за там, или пък никой не звъни“, разказва още майката на Анита.
Елка казва, че не може да си позволи да си купи и предписаните ѝ лекарства за възстановяване на черния дроб.
„Не ги пия, защото нямам нужните средства. Имам рецепта от Турция, която ми е изписана. Пих ги един-два пъти и една много добра от Пазарджик ми ги купи“, споделя още Елка.
Бабата на Анита, която доскоро трепереше за живота на внучката си, сега плаче за майката. В средата на юни Елка решава да подаде документи пред ТЕЛК. Разбира, че нейният случай ще бъде разгледан от болницата във Велинград, но вече няколко месеца няма решение.
„Когато се подадат документи, те се сканират. Всичко, което носи пациентът, се сканира от нашите служители в картотеката и оттам отиват в „Информационно обслужване“ и се разпределят в цяла България. Има състави, които наистина бавят решенията, но ние нямаме правомощията да отговаряме на тези въпроси“, обясни Аргир Аргиров, директор на РЗИ-Пловдив.
ТЕЛК комисията във Велинград не дава информация защо не е спазен срокът от три месеца за излизане на решението.
Въпреки трудностите Елка казва, че не спира да вярва в доброто.
