Проучване на “Активни потребители” показва, че, въпреки голямото рекламиране, каните за вода нямат особено големи ползи.
Чешмяната вода в България като цяло е с добро качество и годна за ежедневна консумация. Разбира се, има и изключения - в много от малките населени места тя не се пречиства, а се разчита единствено на добавянето на хлорни препарати за дезинфекция. В някои райони водата за пиене се замътва и силно влошава качеството си след валежи.
Но дори и в населените места с добро качество на питейната вода, като цяло сред хората цари недоверие, което ги подтиква да търсят алтернативи. Такива са каните за филтриране на чешмяна вода или пък бутилираната вода.
Тези алтернативи обаче имат висока цена. Например, ако 10 литра чешмяна студена вода излизат в София 0.035 лв., същото количество, пречистено в кана за филтриране, на която всеки месец трябва да сменяш филтъра, струва около 1 лев, показват изчисленията на "Активни потребители". Бутилираната вода пък е още по-скъпа - 10 литра струват 2-3 лева.
Внимавайте за опасни коледни лампички покрай празниците
Проблем се оказва, не само по-високата цена. Според проучването в много случаи рекламираното пречистване на чешмяната вода от всички замърсители с помощта на филтърните кани, се оказва невярно.
Според изследване на германската организация Варентест от 2021 година, ефективността на филтрите осезаемо намалява много преди посочените от производителите количества. С други думи, за да сме сигурни, че филтрите пречистват максимално, трябва да ги сменяме два пъти по-често от предписаното от производителя, което още повече ще повиши цената на пречистената вода и ще я доближи до тази на бутилираната. В крайна сметка присъдата на германското изследване е категорична: „повечето домакинства в Германия не се нуждаят от обработка на водата от чешмата, защото тя е достатъчно качествена, а каните струват пари и създават отпадъци“.
За своето изследване "Активни потребители" са подбрали най-разпространените в търговската мрежа кани. Всъщност изследвани са филтрите, защото те вършат истинската работа. През тях са прекарани разтвори с предварително известни концентрации на замърсителите, а след това е проверявано какъв процент от тях е задържан, т.е. степента на пречистване.
Подбрани са три вида замърсители – нитрати, активен хлор и желязо. Първите два са най-масово разпространените проблеми с безопасността на питейната вода в България, а желязото е индикатор за пречистването на тежките метали понеже методите за улавяне са еднакви с тези на олово, манган и други катиони.
Какви са резултатите?
Хлор
Той попада в питейните води вследствие на третиране с цел дезинфекция, т.е. премахване на микроорганизмите. За съжаление, в България ВиК дружествата понякога предозират хлора и неговото остатъчно количество може неколкократно да надхвърля разрешения лимит, което е опасно за здравето. Обичайно хлорът се премахва от водата чрез филтриране през активен въглен, а такъв съдържат всички изпитвани от "Активни потребители" марки.
Резултатите в таблицата показват, че 8 от 10 търговски продукта премахват над 80% от количеството на добавения в тестовия разтвор хлор. Единствено при кани Hygea Energy и Laica този показател е незадоволителен. Като цяло, по отношение на пречистване на водите от хлор филтрите отговарят на заявените претенции.
Нитрати
Нитратите са стандартен замърсител на питейните води у нас. Най-често те се откриват в земеделските райони. Попадането на нитрати в питейната води обикновено има сезонен характер и съвпада с активното отглеждане на растенията. Пречистването им е сравнително трудно, защото спрямо тях активният въглен е слабо ефективен.
Нито една изпитвана марка филтри не отстранява в достатъчно голяма степен нитратите. При някои кани на практика няма никакъв процес на пречистване. Ако живеете в земеделски район, където съдържанието на нитрати е значително, каните не са вашето решение на проблема, посочват от "Активни потребители".
Желязо
Източник на замърсяване понякога са металните тръби в старите мрежи, но често причината е напълно естествена – почвените водоносни слоеве. В България има много водоизточници, чиито води имат високи нива на желязо и други тежки метали като манган, хром, кадмий, арсен и понякога уран. Премахването им изисква прилагане на по-скъпи технологии, като йонообменни смоли. Пречиствателните станции не могат ефективно да отстраняват тежките метали и затова в България има региони с влошена безопасност на питейната вода.
От изследването се вижда, че максималната степен на пречистване на желязото с кани е 36,5%, което е твърде малко за практическо приложение. При половината от тестваните филтри, се отстранява под 15% от метала, т.е. нищо. Ние не бихме препоръчали нито една търговска марка кани с филтър за пречистване на метали от питейната вода, посочват от "Активни потребители".
Маркетингови заблуди
От асоциацията разясняват и някои нелепи твърдения от опаковките на продуктите.
„Филтърът пречиства замърсявания от пестициди и хербициди“ - става въпрос за препаратите за растителна защита използвани в земеделието. На теория те могат да попаднат в питейните води. На практика този път за прехвърляне е толкова дълъг, че вероятността да намерите наднормени количества пестициди в питейната вода е еквивалентен на шестица от тотото. Пестициди могат да се открият в някои храни, но нали не може да прекарате зелената салата през кана с филтър.
„Филтърът пречиства хлороформ, и други органични хлорни съставки“ – а откъде хлороформа ще попадне в питейната вода? Вероятността е по-ниска отколкото пестицидите.
“Филтърът пречиства медикаменти” – медикаменти във водата е доста анедоктична ситуация. Дори няма норми за този вид замърсители.
“Филтърът пречиства нефтопродукти” – това може да се получи само ако някой изсипе инцидентно цистерна с бензин в язовир Искър например. По тази логика защо не носите ежедневно костюми които да ви предпазват от атомни бомби?
“Омекотява водата и предотвратява образуването на котлен камък (варовик)” – това твърдение е най-достоверното от всички в това каре. Наистина много филтри свързват разтворените във водата калциеви и магнезиеви йони и така омекотяват водата. Колко ефикасни са тези филтри зависи от много фактори. Цитираното в текста германско проучване показва, че ефикасността, т.е. степента на омекотяване, бързо намалява и обикновено след прекарване на 10-15 литра вода, филтрите се насищат и вече не пречистват резултатно.
“Удължава живота на домакинските уреди” (като намалява варовика) – това е много пресилено твърдение, тъй като скъпите уреди които страдат от варовика са най-често перални и съдомиялни машини, а те ползват вода директно от водопровода.
“Намалява пластмасовия отпадък” – още повече пластмаса се спестява ако не използвате пластмасови кани, работещи с филтри закрепени за пластмасови държатели. Някои модели претендират, че намаляват отпадъка чрез добавяне на био пластмаса (до 50%), но подобно твърдение е доста дискусионно, защото повечето пластмаси могат да се рециклират, но дали е така, когато са примесени с други компоненти (био пластмаса).
“Намалява микропластмасата” – такова твърдение може и да е вярно, но е доста безполезна, в питейната вода не би трябвало да се съдържат микропластмаси, тъй като всички пречиствателни станции за питейна вода филтруват водата и отстраняват механичните примеси, включително микропластмасите преди водата да достигне до нашата чешма!
“Намалява твърдостта на водата, но запазва добрите минерали / намалява тежките метали и запазва полезните минерали” – филтрите премахват от водата по еднакъв начин всички вещества със сходни химически свойства. Не съществуват филтри със селективна пропускливост тип „изкуствен интелект“, освен може би в рекламните фантазии. Аналогично, няма списък с „добри“ и „вредни“ минерали. Всеки има своето място в природата, и неговото въздействие върху хората често зависи от количеството. Минералите които не трябва да поемаме с питейната вода се наричат замърсители и за тях са въведени регулаторни изисквания, включително лимити за присъствие.
“Сертифицирана по ISO 9001” – този сертификат се отнася до организационните процеси във фирмата производител и няма пряка връзка с продуктите, които тя предлага. Не би трябвало да се поставя върху продукти, за да не подвежда потребителите.
“Подобрява вкуса” – това е строго субективно усещане на потребителя.
“Прави водата мощен антиоксидант” – питейната вода не съдържа антиоксиданти, нито има физиологичната роля да доставя такива на хората.
“Добавя полезни алкални минерали” – ако някой рекламен агент е открил тези полезни вещества нека да сподели знанията с човечеството. Има устройства които добавят калций и магнезий в твърде меките води – например такава получена от станциите за обезсоляване на морски вода. Това обаче е съвсем друга категория и нужди!
