Планета "Тефлон" - незалепващият агент, който залепва завинаги

Планета "Тефлон" - незалепващият агент, който залепва завинаги...

В последно време са особено модерни филмите с постапокалиптичен сюжет, в които човечеството е преживяло някакъв масов катаклизъм, а малки групи се борят за оцеляване.
Дали е ядрена война, която помита държавите или непознат вирус, превръщащ ни в зомбита, резултатът винаги е един и същ – много народ е пре**ан, а надежда няма.

Е, позволете и на мен, като едно комерсиално типче, да се възползвам от модата на отчаянието и да ви предложа моя сценарий за апокалиптично бъдеще.

Въведение – Глобалната гняс

Годината е 2023. 95% от населението на земята са засегнати от т.нар. „вечни химикали“.  В кръвта ни се натрупват фини частици, причиняващи всякакви заболявания.  Околната среда също е заразена – вода, почва, храна. Химикалите са във всичко. От ледовете на Антарктида до белите мечки на Северния полюс.
Спасение няма.

В главната роля: химичните съединения PFAS в лицето на Тефлона
Продуценти: химическите концерни 3M и DuPont

Предистория – метафизици на новото време

Както във всички филми за катастрофи, нещата започват случайно и невинно.

Сцена Първа 85 години по-рано.

Хрисим химик на име д-р Рой Плънкет, нает от DuPont, се опитва да направи нов хлоровъглероден хладилен агент.
По време на експериментите, Плънкет случайно синтезира съединението политетрафлуоретилен (PTFE). Химикалът показва забележителни качества. Той е мек и гъвкав, електроустойчив, практически неразтворим от други съединения, не реагира с вода и масла, действа като незалепващо покритие и е устойчив на високи температури.

Сцена втора

DuPont бързичко намират приложение на новото откритие и през 1941 г. го патентоват. 3 години по-късно му дават официалното название „тефлон“, с което е познат и до днес.
Първата му масова употреба е за „проекта Манхатън“. Тъй като е в състояние да защити металите от корозия при невероятно високи температури, армията го използва в изработката на уплътнения и накладки за атомната бомба.
По някое време, френската съпруга на френския инженер Марк Грегоар, който се занимава с практически апликации на тефлона, решава, че ще е супер яко ако вече не се налага да търка тиганите след готвене и по френски предлага на мъжа си да залепи незалепващия материал върху посудата ѝ.
Така, след известни мъки, през 1954 г. на пазара се появява марката “Tefal”, за която децата на прехода знаят, че мисли за всичко.

Сцена Трета

Същевременно, през 1947 г. корпорацията 3M изработва свои версии на химикала, които нарича “C8”, поради връзката им от 8 въглерода, свързани с флуор. Така двата концерна започват да си взаимодействат, а съединенията, които създават, оформят семейството на химикалите PFAS.

От тук граници няма. Материалът постепенно започва да се използва навсякъде - в препарати за тъкани и килими, в лак за нокти, артикули за оформяне на коса, тръби и съединения в съоръжения, които влизат в контакт с корозивни химикали, лубриканти, протези, опаковки, домашни потреби и т.н и тн.

А двете корпорации започват да изсипват хиляди тонове токсичен остатъчен продукт в околната среда.

Завръзката – Франкенщайн изяжда баща си

Лека-полека, в продължение на 10-15 години, концерните започват да забелязват изменения в здравословното състояние на работниците във фабриките. Много от тях се оплакват от болки от различен тип, гадене, главоболие, проблеми с кръвното и очите.
Тихомълком започват серия от проучвания. През 1961 г. учените на DuPont установяват, че PFAS увеличават размера на черния дроб при плъхове и зайци. По-късно компанията открива високи концентрации на тефлонови частици в кръвта на своите работници. При тяхното наблюдение се забелязва, че PFOA се биоакумулира в кръвта им, което означава, че телесната тъкан абсорбира веществото по-бързо, отколкото то може да бъде елиминирано от тялото.

Резултатите

До сходни резултати достигат и хората от 3M.
Те изискват контролна група с „чиста“ кръв, която да им служи за база за сравнение в следващи изследвания. В търсенето си, компанията се натъква на ужасяващ казус: понятие като „чиста“ кръв вече не съществува.
Хората на DuPont и 3M обикалят света, тествайки хора от всякакви възрасти, за да намерят незамърсена кръв, но такaва просто няма.
В даден момент, те откриват стара кръвна банка, съдържаща проби от корейски новобранци в армията от преди Корейската война в началото на 1950 г. По думи на Кен Кук, президент на активистката група „Работна група за околната среда“.

През 1970 г. е създадена Американската агенция за опазване на околната среда (EPA). По време на създаването си EPA не знае за опасностите от PFAS и следователно първоначално не създава никакви специфични разпоредби. Въпреки това, съгласно закона за контрол на токсичните вещества, всеки производител на химикал, който открие доказателства за значителен риск за човешкото здраве или околната среда, трябва да го докладва за тестване.
Естествено, DuPont и 3M потулват резултатите от техните изследвания.

През 1981 г. 3M установява, че PFOA, погълнати от плъхове, причиняват вродени дефекти. Двама от седем служители в тефлоновия отдел на DuPont раждат деца с очни дефекти. През 1984 г. DuPont тества обществени водоснабдителни системи близо до завода си в Западна Вирджиния и открива огромна концентрация на химикали.
В началото на 90-те години на миналия век излизат две фирмени проучвания за рак, потвърждаващи, че PFOA причинява рак на черния дроб, панкреаса и тестисите при плъхове.

Последствията – вечните химикали

Днес химикалите се срещат навсякъде. Вероятно повече от 95% от населението на планетата съдържа различно количество от тях в кръвта си.
Чрез сметищата, промишлените отпадни води и отработените газове те попадат в околната среда, а повечето пречиствателни станции не са в състояние да ги филтрират. Следи от PFAS са открити в непристъпните планини на Патагония, в ледовете на Антарктида, в руския Алтай, в бели мечки, птици и делфини. Някои животни с висока концентрация показват промяна на хормоналното си ниво и нарушени функции на черния дроб и щитовидната жлеза.

Проучвания от Индия, Индонезия и Филипините откриват токсични вещества в почти всички тествани проби от кърма. Всички деца в Германия са засегнати, като  в една пета от тях концентрациите надвишават критичните нива.
Други налични проучвания предоставят данни от 526 проби от питейна вода в 66 града в Китай с приблизително 452 милиона жители. Концентрациите на PFAS, отчетени в повече от 20% от изследваните градове, засягащи около 98,5 милиона души, са над максималното ниво на замърсяване, издадено през 2019 г.

Химикалите са изключително устойчиви, като те не се разграждат в околната среда, а само се натрупват. Този основен проблем поражда названието „вечни химикали“.
Следващи проучвания пораждат опасения, че някои от тези вечни химикали могат да окажат отрицателно въздействие върху ендокринната ни система, плодовитостта и имунната ни система, дори върху ефикасността на ваксините.

Завършени изследвания показват, че при определени температури от тефлоновите съдове се отделят опасни частици и газове, които са токсични вторични продукти. Отделените газове са комплексна смес, която се изменя с изменението на температурата.
Същото се забелязва и при износване или надраскване на повърхността на тиганите. Фините частици, които се отделят се смесват с храната и след това се натрупват в организма.
Много от химичните съединения, отделящи се от Тефлона, са класифицирани като токсични или канцерогенни.

Развръзката

Обществената борба започва през 1999 г. , когато е документиран първият публичен случай за влиянието на PFAS върху околната среда.

Уилбър Тенант, фермер от Западна Вирджиния, завежда първото дело срещу DuPont за замърсяване на водата с перфлуорооктанова киселина. Тенант забелязва, че говедата му страдат от множество здравословни проблеми като мъртвородени теленца, вродени дефекти, тумори и черни зъби. Той губи над 100 от животните си в жестока смърт. Кравите пият вода надолу по течението от неоградено сметище, където в края на 80-те години, DuPont изхвърля 7100 тона утайка от PFOA. Въпреки че от компанията знаят за токсичността на водата, те не разкриват този факт на Тенант, а вместо това обвиняват фермера в лошо отглеждане на животните.

В последствие тези факти излизат наяве и DuPont уреждат случая с Тенант извънсъдебно. През март 2001 г. адвокатът на му Робърт Билот изпраща писмо до агенцията за околна среда, главния прокурор на САЩ и многобройни федерални агенции, разкривайки констатациите по случая и предупреждавайки за потенциална извънредна ситуация за общественото здраве.

Ответен удар

През следващите години следват множество съдебни искове и колективни споразумения.
През 2004 г. EPA съди DuPont за укриване на информация.
През 2006 г. се оформя независим „Научен C8 панел“, който изучава връзката между въздействието на химикалите и причинените заболявания.
От 2013 г. се оформя многообластен съдебен процес срещу DuPont, състоящ се от приблизително 3500 случая на телесна повреда свързани с шест заболявания, причинени от  излагането на PFOA химикали.
След като губи съдебните процеси, през 2017 г. DuPont се съгласяват да уредят висящите дела извън съда, като изплащат 671 милиона долара.

Между другото, това е  и основният метод на разрешаване на дела в „съдебният процес“ на Щатите, който засяга 80% от случаите. Чрез него се стига до споразумение, при което единият взима кинти, а другият си остава невинен.
И да цитирам безсмъртните думи на Христо Стоичков: „Съмтаймс Уин, съмтаймс люн“.

Най-скорошният случай е от 21 Януари 2021 г. DuPont и 2 дъщерни фирми Corteva и Chemours стигат до споразумение за изплащане на 4 милиарда долара за щети причинени от изхвърлянето на „вечните химикали“ в околната среда през последните 50 години, както и замърсяването на близо 2900 града във всичките 50 щати на САЩ.

Усилия за пренаписване на сценария

През 2004 г. ЕС имплементира Стокхолмската конвенция в своето законодателство. Тя има за цел да защити човешкото здраве и околната среда от въздействието на устойчиви органични замърсители (УОЗ). Оттогава, те добавят много от „вечните химикали“ в своя списък с токсични химикали.
Към септември 2022 г. в конвенцията участват 186 страни. До момента договорът не е ратифициран от САЩ, Израел и Малайзия.

Шведският мебелен гигант IKEA казват, че също забраняват химикалите, докато страни като Германия, Дания, Норвегия и Швеция настояват за забрана в целия ЕС на всички PFAS до 2030 г.

Индивидуални действия

Добре е да заменим съдовете си с алпака или такива с алтернативно покритие. Нужни са ни филтри за вода и като цяло да използваме по-малко пластмаса в ежедневието си.

Ако не можем да си позволим замяна на съдовете, ето някои препоръки за безопасно използване на тефлона:

Никога не пренагорещявайте празен тиган и не гответе на силен огън. Голяма част от производителите на Тефлон съветват потребителите да готвят на слаб и средно силен котлон, т.е. да не се превишават 12,000 BTU (British thermal unit – британска калория) на газов котлон или 2,400 вата на електрически. 
Осигурете добра вентилация в кухнята си. По време на готвене проветрявайте добре, за да се изведат изпаренията.
Изберете тежък незалепващ тиган. Леките тигани достигат по-високи температури по-бързо. Избягвайте надраскване или повреждане на тигана. За целта използвайте дървени или гумени прибори.
Продължителността за използване на тефлонови съдове, при правилна употреба, е от три до пет години. Някои експерти обаче препоръчват те да се сменят на всеки две години.

Автор: Веселин Алексиев