Ето от кои университети излизат най-много ръководители в съдебната власт у нас– юридическият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ има ясно изразена доминация. Неговите възпитаници са с най-голям дял сред всички изследвани групи ръководни кадри. Това е до голяма степен очаквано, отчитайки историческата роля на СУ като традиционно водещо, най-старо и престижно висше училище в юридическо образование, както и резултатите от рейтинга, в който е дългогодишен лидер. СУ е бил и единственият избор за юристи до края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. Необяснима обаче е значителната тежест на юридическите факултети на Бургаския свободен университет (БСУ) и Югозападния университет (ЮЗУ). Това научаваме от новото проучване на ИПИ „Юридическото образование и кадровата политика в правосъдието: анализ на образователните тенденции сред ръководните кадри“.
Изследването проследява къде са завършили ръководните кадри в съдебната власт. To стъпва на публично достъпна информация, включително от регистри и бази данни на официални институции, за всички председатели на съдилища и административни ръководители на прокуратури към 2024 г., както и за членовете на осмия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) и третия състав на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС). Данните са съпоставени с резултатите от Рейтинговата система на висшите училища в България.
Най-общо анализът им показва тревожна тенденция ръководни кадри в органи на съдебната власт да са възпитаници на ограничен брой висши училища. Това е индикатор за липса на плурализъм и реална конкуренция, основана на образователните резултати и качеството на обучението, и говори за непропорционално голямо влияние на някои юридически факултети. Разкрива липсата на прозрачност и обективност на назначенията на магистрати на ръководни длъжности и поражда съмнения за наличието на неформални мрежи и зависимости, които влияят на качеството и независимостта на правосъдието, и, в крайна сметка, на общественото доверието в него.
Бургаският свободен университет е сред председателите на съдилища и във ВСС, особено като се има предвид, че според рейтинговата система сред възпитаниците му се отчита най-висока безработица, ползва се с незавиден престиж, последен е в институционалната акредитация и е класиран на шесто място по реализация по специалността.
В ЮЗУ магически може да завършиш право за 3 години вместо за 5
Югозападният университет пък, който заема трето място сред председателите на съдилища и второ сред ръководителите на прокуратури, но е на предпоследно място по показателя „Приложение на придобитото образование по право и реализация по призвание“ в рейтинговата система, се нарежда сред факултетите с висока безработица (след БСУ и Русенския университет) и се отличава с нисък престиж. Миналата година именно той се оказа в центъра на скандали, включващи фалшиви дипломи и манипулирани изпити, което поставя под въпрос надеждността на образованието във висшето училище. Девалвирането на дипломите и лесният „изход“ от университета потенциално превръщат този факултет в притегателно място за хора, които не търсят знания и високо качество на юридическото образование, а по-скоро бърз и облекчен достъп до диплома, която да им осигури възможност да заемат определени длъжности, се посочва в изследването.
Няма приемливо обяснение и за озадачаващо непропорционалното влияние на възпитаници на Академията на МВР. От около три десетилетия Академията не предлага юридическо образование, но въпреки това възпитаниците ѝ имат впечатляващо присъствие във ВСС и сред ръководителите на прокуратури. Още повече – АМВР и СУ са единствените две висши училища, които присъстват във всички изследвани групи. Авторите припомнят, че първите кадри на Академията, завършили „Право“, са от факултетите „Държавна сигурност“ и „Народна милиция“. Независимо от формалното наличие на минималните изисквания за учебно съдържание и хорариум по различните дисциплини, можем обосновано да предположим, че оформянето на възгледите за правото и закона във факултет, призван да обучава ръководни кадри за репресивния апарат на тоталитарна държава едва ли е в духа на идеала за върховенство на правото и защита на свободите на гражданите. Подобна подмяна на стойностите създава рискове за реалното разделение на властите и подкопава демократичните устои.
В същото време буди недоумение почти незабележимото присъствие на възпитаници на УНСС. Въпреки че юридическият факултет на това висше училище неизменно да заема 2-ро място в рейтинга през последните 12 години, той няма нито един представител във ВСС и ИВСС, а делът на възпитаниците му сред ръководните кадри в съдилищата и прокуратурата е незначителен. Озадачаващо е и защо юридическият факултет на Нов български университет, който според рейтинга е с най-ниска безработица и се нарежда на второ място по престиж сред студентите и работодателите, изобщо не е представен сред председателите на съдилища и присъства ограничено сред другите изследвани групи. Макар през годините юридическите факултети на други университети (Нов български университет, Пловдивски университет, Великотърновски университет) да имат идентични или сходни точки с ЮЗУ, присъствието на техни възпитаници сред ръководителите на прокуратури е минимално.
