За периода от юли 2019 г. до ноември 2024 г. от служебния регистър на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) са заличени 25 души, чакащи за белодробна трансплантация. Отговорът на това, защо вече не фигурират в списъка е прост - те вече не са между живите.
След разследване на OFFNews по Закона за достъп до информация (ЗДОИ) се очертава притеснителна статистика за трансплантациите на бял дроб в България. От заличените от регистъра хора четирима па починали след трансплантация във Виена, един в УМБАЛ „Лозенец“. Останалите 20 не са доживели трансплантация.
През ноември 2024 г. Агенцията изпрати писма до вписаните в регистъра чакащи. Исканото актуализиране на медицинските данни е и повод да бъдат преброени оцелелите. Изпълнителната агенция по трансплантациите беше присъединена към „Медицински надзор“, това само по себе си е странно, защото дейността ѝ би трябвало да се контролира от ИАМН, което означава, че „Медицински надзор“ ще проверява себе си.
От поисканата справка става ясно, че през 2019 г. е била извършена последната трансплантация в УМБАЛ „Лозенец“, която е била отчетена като успешна, но месеци след това пациентът е починал. от COVID-19. От данните става ясно, че за последните шест години в чужбина са направени три трансплантации на бял дроб.
Към момента в листата на чакащите са регистрирани десет души. Две лечебни заведения у нас имат удостоверение за извършване на дейности по вземане и присаждане на бял дроб - УМБАЛ „Св. Екатерина“ и УМБАЛ „Лозенец“.
Вписването и отписването в регистъра е регламентирано в Наредба №17 от 27 май 2004 г. Според нея предложенията се правят от лечебните заведения, които извършват съответните операции. Лекарска комисия прави оценка на здравословното състояние на пациента и решава. След това болницата изпраща предложение за включване в листата. Агенцията проверява данните и в едномесечен срок уведомява болницата и пациента, че е извършено вписване.
Двама вписани в регистъра обясняват колко тежка е процедурата и колко рискова може да бъде тя. Те обясняват, че процесът по вписване е много бавен и понякога финансово непосилен, защото пациентите трябва всяка година да „доказват“, че страдат от белодробно заболяване, въпреки че имат медицинска история от почти целия си живот. Те допълват, че успеваемостта на интервенцията е ниска и че нямат особено доверие в българските заведения.
Белодробни интервенции не се извършват и в чужбина, защото няма партньорство между болниците, усеща се липса и на инициатива към сключване на такова. Това пациентите определят като „престъпна небрежност“.
От разследването става ясно и че по изпълнението на Националната програма за популяризиране на донорството и подпомагане на трансплантациите 2024 - 2028 г. също има административни проблеми. Уволнен е бил главният секретар на ИАМН заради дисциплинарни нарушение.
В системата очевидно има редица казуси, които възпрепятстват успешното изпълнение на дейността на отговорните органи. Запитванията на OFFNews са дали началото на проверка по темата. Това обаче не извинява отговорните институции, защото тези, които поемат последствията от всички спорове, са пациентите. В ситуация, в която те са силно уязвими и се нуждаят от медицинска помощ излиза така, че няма кой реално да им я окаже, а те са принудени да чакат до безкрай или по-лошото - докато изгубят битката със заболяването.
