Неграмотен съдия на "Народния съд" е подписвал смъртните присъди на десетки хора

Проект “Народният съд” в България (1944-1945): Социално-исторически и биографични измерения ще създаде документален регистър, който да събере на едно място имената, присъдите и биографиите на всички 11 000 българи, които са били изправяни пред “Народен съд”. За това съобщава OFFNews.

Проф. Мартин Иванов, който е част от екипа учени по проекта, разказва, “В самото начало на проекта сме. Някои присъди, с които сега работим, звучат сякаш междусъседски караници са ставали основание за разчистване на стари сметки."

Днес почитаме паметта на жертвите на комунистическия режим

В процеса на работа от архивите е излязла наяве историята на съдия Евтим Пандурски, който е подписал присъдите на Първи и Втори горноджумайски състав, използвайки отпечатъка на палеца си. Въпросният неграмотен “съдия” е осъдил 227 души, като 99 от тях на смърт.

Според проф. Иванов “Народен съд” е най-яркото доказателсво за терора по онова време. В България е имало райони като Елин Пелин, в които 70% от издадените присъди са били смъртни.

“Нещо се случва”: Как беше сменен Тодор Живков и как започна преходът към демокрацията пред 35 г.

Професорът разказва и историята на учителите Симеон и Надежда Дивдукян, в чийто дом през 1944 г. нахлули партизани и убили мъжа. Жената свидетелствала за случилото се и година по-късно била осъдена на 12 месеца затвор и 20 000 лв. глоба.

Президентът Радев “пропусна” да почете паметта на жертвите на комунизма

Рекордьор в съденето е Първи радомирски състав. Професорът е бил изумен от дългите списъци на отсъстващи от процесите обвиняеми, за които е отбелязвано, че са в неизвестност, но в действителност тези хора са “изчезвали” още преди процеса, най-вероятно избивани и заравяне в масови гробове.

Преди няколко години Държавната агенция “Архиви” публикува поредица документи за “Народен съд”, но никога не е правена толкова обширна демонстрация на толкова голямо количества документи. Надяваме се, че въпреки закъснялото публикуване, то поне оповестяването на тази част от българската история ще донесе някаква утеха за хората, преживели терора.