България не е изпълнила ключова препоръка за защита на ЛГБТИ общността

България не е изпълнила препоръка на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН) за защита на ЛГБТИ общността (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсекс хора) си от 2022 г. Това стана ясно в сряда, когато ЕКРН към Съвета на Европа публикува заключенията си относно напредъка на България, Франция и Гърция в изпълнението на приоритетните препоръки за борба с дискриминацията. Докладът на комисията е част от шестия кръг на мониторинг, при който тя извършва междинна оценка на конкретни препоръки, дадени на всяка държава преди две години, пише Mediapool.

Според препоръката от октомври 2022 г. България трябваше да създаде работна група по въпросите на ЛГБТИ общността, която да анализира дискриминацията срещу ЛГБТИ хората и да изготви национална стратегия за борба с нетолерантността.

В последната си оценка комисията установява, че няма индикации за създаването на такава работна група, нито за провеждане на препоръчаното проучване. Информацията, предоставена на ЕКРН от гражданския сектор, също потвърждава липсата на напредък.

Комисията отбелязва като положителна стъпка приетите на 28 юли 2023 г. изменения в Наказателния кодекс, с които сексуалната ориентация е включена като утежняващо обстоятелство при престъпленията с насилие. Въпреки това, липсата на напредък по създаването на специалната работна група води до заключението, че препоръката не е изпълнена.

Допълнителен повод за загриженост от страна на ЕКРН е приетото през август 2024 г. изменение в закона за образованието. Става дума за т.нар. "антиЛГБТИ" поправка, която забрани "пропаганда, популяризиране или подстрекаване" на "нетрадиционна сексуална ориентация" и "определяне на полова идентичност, различна от биологичната" в българските училища. Според Комисията, това развитие допълнително засилва необходимостта от приоритетната ѝ препоръка от преди две години.

Напредък в работата с ромските медиатори

ЕКРН отчита положително изпълнението на друга своя препоръка към България – увеличаването на броя на ромските медиатори в сферите на здравеопазването и образованието, както и на пазара на труда.

Според българските власти броят на здравните медиатори е нараснал от 290 през 2021 г. на 332 през 2024 г., образователните медиатори са се увеличили от 940 през 2022 г. на 1 184 през 2024 г., а трудовите медиатори – от 78 на 104 за същия период.

Освен това държавният бюджет осигурява устойчиво финансиране за повишаване на заплатите на медиаторите, като например през 2024 г. възнаграждението на трудовите медиатори е увеличено с 20% спрямо предходната година.

ЕКРН приветства факта, че усилията на държавата да избегне голямо текучество на персонал и да създаде привлекателни условия за набиране на кадри, увеличавайки заплатите на ромските медиатори, се финансират от държавния бюджет и не разчитат на външни ресурси.

Въз основа на тези наблюдения ЕКРН смята, че препоръката относно ромските медиатори е изпълнена.

Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН) е орган на Съвета на Европа. Тя е независим орган за мониторинг на човешките права, специализиран във въпроси, свързани с расизма и нетолерантността.

Заключенията на комисията се основават както на информация, предоставена от българските власти, така и на независими източници. ЕКРН подчертава, че тези оценки не представляват цялостен анализ на ситуацията с расизма и нетолерантността в страната, а се фокусират само върху конкретните препоръки, за които е поискано проследяване