Случаят с пловдивската учителка, която накара 6-годишно дете да чисти тоалетна чиния с ръце, не просто възмущава – той изправя цялото общество пред неудобното огледало на моралната отговорност в образователната система. Вместо да бъде уволнена, жената с 22-годишен стаж в образованието получава... последно предупреждение, съобщава NOVA.
Да, вярно е – понякога системата има нужда от бюрократична процедура. Но когато говорим за унижение и емоционално насилие над дете, думите „последно предупреждение“ звучат като абсурден опит за замитане на отговорност. Къде остават етичните стандарти? Има ли значение какво пише в закона, ако сме загубили човешкото в поведението си?
Най-страшното не е, че една учителка е превишила правата си. Страшното е, че институцията я защити. А това изпраща ясен сигнал – агресията в системата ще бъде толерирана, ако не е придружена с физически следи. Психическото насилие? То остава в сянка, докато не избухне публичен скандал. И дори тогава – просто мъмрене.
Това не е единичен случай. Това е симптом на общество, което е започнало да приема абсурда за нормално. Деца биват унижавани, родители – игнорирани, а виновните – покровителствани. Ако не спрем да се примиряваме, колко още тоалетни ще трябва да бъдат „изчистени“, преди някой най-сетне да изчисти системата?
Отговорността не е само правна – тя е и морална. И ако системата не може да я поеме, значи има нужда от сериозен ремонт. Не само на правилниците. А и на съвестта.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!