4 свързани дружества с фалшиви становища от ЕСО кандидатствали за милиони за фотоволтаици

етири свързани дружества са опитали да получат милиони левове финансиране за изграждане на фотоволтаични централи по процедура от Фонда за „Справедлив преход“.

„Ингилиз груп“, „Идеал България“, „Ингилиз Бранд Интернешънъл“ и „Ингилиз Трейд Къмпани“ са кандидатствали с проекти за фотоволтаични инсталации с мощност по 4,9 MW. Максимално допустимото финансиране за един проект е 6,5 млн. лева.

При проверката за допустимост четирите проекта са отстранени, след като се оказало, че са представени становища за присъединяване към електрическата мрежа, за които ЕСО е заявил, че никога не са издавани. Документите са с една и съща дата – 29 юни, и с несъществуващи изходящи номера.

Оказва се и че четирите проекта предвиждат изграждане на фотоволтаични системи върху един и същ имот, като са подадени идентични проекти. Имотът е придобит от „Идеал България“ след обявяването на процедурата, а право на строеж в полза на останалите три дружества е учредено едва след крайния срок за кандидатстване.

Проверката показва и други връзки между фирмите. Три от дружествата са част от фамилния бизнес около Гюрсел Ингилизов, а между компаниите са проследени сходни участия и по други европейски програми.

Свързани с тях дружества са печелили финансиране за енергийно обновяване, разработване и внедряване на иновации и други проекти. Част от проектите са със сходно съдържание и използват свързани компании и общи имоти.

Коментарът на "Господарите"

Тук има доста повече от поредния случай на фирма, допуснала грешка в документацията.

Най-сериозният въпрос е как четири свързани дружества са стигнали до подаване на документи, за които самият ЕСО заявява, че не са издавани и не съществуват в деловодната му система. Ако това бъде потвърдено окончателно като умишлено представяне на неистински документи, вече говорим за потенциално много сериозен опит за злоупотреба с публичен ресурс.

Още по-интересна е комбинацията от обстоятелства: един и същ имот, идентични проекти, свързани дружества и финансиране до 6,5 млн. лв. на проект. А проверката назад показва, че сходен модел на кандидатстване се е появявал и при други европейски програми.

Добрата новина в конкретния случай е, че схемата е засечена още на етап проверка за допустимост, преди да бъде отпуснато финансиране.

Лошата е, че самият факт, че подобна конструкция изобщо е стигнала до кандидатстване, поставя въпроси за контрола върху европейските средства. И тук не е достатъчно просто проектите да бъдат отхвърлени. Ако има данни за фалшифициране на официални документи, трябва да има и проверка кой ги е изготвил, как са попаднали в заявленията и дали зад четирите дружества стои по-голяма координирана схема.