Седем години. Четири млади живота. Едно бдение, което всяка година събира почернени семейства, приятели и съотборници на загиналите футболисти от Павликени, за да напомнят – не само за трагедията, а за бездействието на системата, разказва bTV.
Катастрофата край Горна Студена през 2018 година не е просто поредната черна статистика. Тя е поредният случай, в който държавата абдикира от отговорността си – от първоначалното разследване, през съмнителното състояние на пътната маркировка, до проточилото се дело, което все още не е приключило, а минават вече почти две хиляди и петстотин дни.
Ако справедливостта в България е сляпа, то изглежда също така глуха, тромава и забравяща. Родители чакат отговори, а получават мълчание. Мълчание от прокуратура, от съд, от институции. И докато законът си пие кафето, животът на десетки близки е в пауза – в застинала скръб, без покой, без затваряне на болката.
Какво послание дава това към обществото? Че може да се убиват хора на пътя, и с достатъчно време – всичко потъва в забрава. Че законите и процедурите не защитават жертвите, а помагат на виновните да се измъкнат. И че човешкият живот у нас струва... колкото едно продължено дело.
Справедливостта, отложена толкова дълго, не е справедливост – тя се превръща в подигравка. Ако държавата не може да осигури отговори и възмездие на едни почернени родители, тя губи не просто авторитета си, а и моралния си гръбнак.
На 5 май във Велико Търново отново ще се търси отговорност. Дано този път съдебната зала не бъде просто декор в поредното продължение на съдебната сага, а място, където най-после думата "справедливост" ще означава нещо.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!