Акциите на „Газпром“ се сринаха до историческо дъно

Акциите на руския държавен газов гигант „Газпром“ достигнаха историческо дъно по време на търговията на Московската борса на 16 юли. Цената им се понижи с над 5% и в определен момент падна до 83,98 рубли за акция – най-ниското равнище от началото на борсовата търговия с книжата на компанията през 2006 г.

Така акциите преминаха под досегашния минимум от 84 рубли, достигнат през октомври 2008 г. по време на световната финансова криза. Новият антирекорд показва колко силно се е променило отношението на инвеститорите към компания, която дълги години беше един от най-важните икономически и политически инструменти на Кремъл.

Само от началото на годината спадът е изтрил около 1 трилион рубли от пазарната капитализация на „Газпром“. По текущи оценки цялата компания вече струва малко над 2 трилиона рубли, или приблизително 25,7 милиарда долара, пише Mediapool.

В сравнение с върховите равнища от 2021 г. книжата са загубили близо 80% от стойността си. Това означава, че една от най-разпознаваемите руски корпорации днес се оценява значително по-ниско, отколкото в периода преди пълномащабната война в Украйна и последвалото прекъсване на голяма част от енергийните връзки с Европа.

Продължителният спад се дължи на съчетание от няколко неблагоприятни фактора. Сред тях са загубата на европейския пазар, намаленият износ, липсата на дивиденти през последните години, зависимостта от ограничен брой купувачи и несигурността около бъдещите големи инфраструктурни проекти. През юни акциите вече бяха паднали под 100 рубли за първи път от 2009 г.

Особено силно върху инвеститорските нагласи влияят трудните преговори между Москва и Пекин за бъдещия газопровод „Силата на Сибир 2“. Проектът трябва да пренася до 50 милиарда кубически метра газ годишно от Западен Сибир през Монголия до Китай и е разглеждан от Кремъл като възможност частично да замени загубените доставки за Европа.

Въпреки многогодишните разговори Москва и Пекин все още не са постигнали окончателно споразумение по ключови въпроси като цената на газа, финансирането и сроковете за строителство.

Според публикация на The Wall Street Journal Китай е използвал отслабената позиция на Русия, за да постави изключително твърди условия. Пекин настоявал газът да бъде купуван на цена, близка до вътрешната за руския пазар – около 50 долара за хиляда кубически метра. Подобно равнище е многократно по-ниско от цените, на които Русия традиционно продаваше горивото на европейските си клиенти, и поставя под съмнение икономическата жизнеспособност на проекта.

През май Кремъл заяви, че е постигнато общо разбирателство за бъдещето на „Силата на Сибир 2“, но призна, че липсват договорени подробности за цената и графика. Това показва, че проектът остава далеч от окончателна инвестиционна и политическа договореност.

Загубата на Европа като основен пазар промени радикално структурата на руския газов износ. Преди войната „Газпром“ доставяше около 200 милиарда кубически метра годишно в чужбина, но впоследствие количествата се свиха до приблизително една трета от това равнище.

Руският дял във вноса на тръбопроводен газ в Европейския съюз е спаднал от около 40% през 2021 г. до 6% през 2025 г. Разрушената инфраструктура, санкциите и политическото противопоставяне правят бързото връщане на предишните позиции практически невъзможно.

Китай постепенно се превърна в най-важния външен клиент на „Газпром“. През 2025 г. по действащия газопровод „Силата на Сибир“ са били доставени 38,84 милиарда кубически метра газ. Този обем обаче остава далеч под количествата, които компанията преди продаваше на европейските пазари.

Освен Китай, сред значимите клиенти остават Турция и ограничен брой европейски държави, включително Унгария, Словакия и Гърция. Плановете на Европейския съюз за допълнително ограничаване на руския газ могат да свият още повече тези доставки през следващите години.

Според анализатори тази зависимост от един основен голям купувач поставя Русия в изключително слаба преговорна позиция. Китай може да отлага решенията и да настоява за по-ниски цени, тъй като Москва разполага с малко алтернативни направления за допълнителните количества газ.

Бившият вицепрезидент на „Газпромбанк“ Игор Волобуев определя случващото се като стратегическо поражение на руската газова индустрия. Според него проблемът не е временен спад, а загуба на структурната позиция, която Русия е изграждала в продължение на десетилетия.

Тръбопроводният газ дълго време осигуряваше значителни приходи за федералния бюджет и позволяваше на Москва да упражнява политическо влияние върху европейските държави. След прекъсването на тази зависимост Русия се превръща от доставчик, способен да диктува условия, в страна, която трябва да приема изискванията на ограничен кръг купувачи.

Историческият срив на акциите не означава, че „Газпром“ е пред непосредствен фалит. Компанията продължава да разполага с огромни газови находища, инфраструктура и подкрепа от руската държава. Цената на борсата обаче отразява очакванията за по-слаби приходи, ограничен растеж и дългосрочни трудности при замяната на загубения европейски бизнес.

Новият минимум от 83,98 рубли се превърна в символ на по-дълбоката криза в руския енергиен модел. Вместо обещаното бързо пренасочване към Азия, „Газпром“ се сблъсква с купувач, който диктува условията, и с инфраструктура, която не позволява лесно прехвърляне на огромните количества газ от запад на изток.