България е №1 в ЕС по разлика между депутатска и минимална заплата (видео)

България оглавява европейска класация, с която едва ли има повод да се гордее. Според сравнителен анализ на възнагражденията в националните парламенти, българските депутати получават около 6,8 пъти повече от минималната работна заплата в страната.

Това е най-високото съотношение сред държавите в Европа и поставя България на първо място по дистанция между доходите на народните представители и най-нископлатените работещи граждани.

Сравнението с останалите страни показва значително по-малки разлики. В Румъния депутатските заплати са около 2,7 пъти по-високи от минималната заплата, в Испания съотношението е приблизително 2,5 към 1, във Франция – около 4 към 1, а в Германия – около 5 към 1.

Парадоксът е, че България продължава да бъде сред държавите с най-ниски доходи в Европейския съюз, но същевременно народните представители се оказват сред най-добре възнаграждаваните спрямо стандарта на живот в собствената си страна.

Допълнително внимание привлича и начинът, по който се определят депутатските възнаграждения. Докато в повечето европейски държави подобни актуализации се правят веднъж годишно, в България заплатите на народните представители се преизчисляват на всеки три месеца според средната работна заплата в обществения сектор.

Макар парламентът наскоро да замрази възнагражденията на нивата от март, механизмът за бъдещи увеличения остава в сила и може да бъде активиран отново при приемането на следващия държавен бюджет.

Коментарът на "Господарите"

Няма лошо народните представители да получават достойно заплащане. Лошото е, когато връзката с реалността започне да изчезва.

Докато хиляди българи живеят с минимална заплата или малко над нея, депутатските възнаграждения продължават автоматично да растат по механизъм, който самите депутати определят. И то в държава, която традиционно е на дъното на европейските класации по доходи.

Призоваваме народните представители да покажат същия ентусиазъм за увеличаване на доходите на учители, медицински специалисти, полицаи и работещи бедни, какъвто демонстрират при защитата на собствените си възнаграждения. Защото доверието в институциите не се измерва в заплати, а в резултати.