България подписа Киевската декларация въпреки заявката на Радев за оттегляне от „Коалицията на желаещите“

България е сред държавите, подписали заключителната декларация от срещата на върха „Украйна – Югоизточна Европа“, проведена в Киев. Документът осъжда руската военна агресия, предвижда продължаване на политическата, военната и финансовата подкрепа за Украйна, както и засилване на натиска срещу Русия чрез санкции.

Подписът от българска страна е положен от външния министър Велислава Петрова. Любопитното е, че това се случва ден след като министър-председателят Румен Радев заяви в Париж, че България напуска т.нар. „Коалиция на желаещите“ в подкрепа на Украйна.

Според публикация на bbc.ru декларацията е подписана още от представители на Украйна, Албания, Гърция, Молдова, Румъния, Хърватия, Словения, Северна Македония и Черна гора. Единствената държава, отказала да се присъедини към документа, е Сърбия.

Президентът Александър Вучич, който също присъства на форума в Киев, обясни, че подкрепя териториалната цялост на Украйна, но не е съгласен с част от текстовете в декларацията. По думите му Белград продължава да оказва финансова, медицинска и енергийна помощ на Киев, но няма да подкрепи документ, съдържащ формулировки, с които сръбската страна не е съгласна. Сърбия остава единствената европейска държава, наред с Беларус, която не е наложила санкции срещу Русия след началото на войната.

В официалното съобщение на българското Министерство на външните работи е отчетено участието на министър Петрова в срещата и разговорите ѝ с украинския външен министър Андрий Сибиха, както и с представители на „Нафтогаз“ относно енергийното сътрудничество между България и Украйна. В него обаче не се споменава подписването на заключителната декларация.

Това поражда въпроси за последователността на българската външна политика. Докато декларацията предвижда засилване на санкционния натиск срещу Русия и продължаване на подкрепата за Украйна, последните публични изявления на премиера Радев бяха по-предпазливи както по отношение на санкциите, така и на военната помощ за Киев.

Новината поставя на преден план въпроса дали България говори с един глас по външнополитическите теми. Ако подписването на Киевската декларация е официалната позиция на държавата, тя изглежда влиза в противоречие с част от публичните изявления на премиера. Очаквано вниманието ще бъде насочено към това дали Министерският съвет и МВнР ще дадат разяснения за това разминаване и дали става дума за промяна на курса или за различно тълкуване на поетите ангажименти.