България получи 896 млн. евро по Плана за възстановяване, над 218 млн. остават задържани

Европейската комисия преведе на България 896 млн. евро безвъзмездно финансиране по четвъртото искане за плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост. Точният размер на одобрената сума е 896 120 667 евро.

Парите бяха получени в последния ден на юли. Очаква се постъплението да подобри касовото изпълнение на бюджета за месеца, но точният ефект ще стане ясен след публикуването на официалните данни. Към края на юни дефицитът по консолидираната фискална програма възлизаше на 2,4 млрд. евро, или 1,9% от прогнозния брутен вътрешен продукт.

България поиска общо около 1,115 млрд. евро на 2 април 2026 г. Искането обхващаше 26 ключови етапа и цели, като Европейската комисия прие, че 23 от тях са изпълнени задоволително. Предварителната положителна оценка беше обявена на 19 юни, а окончателното решение за частичното плащане беше прието на 24 юли, пише Mediapool.

Одобрените реформи и инвестиции са в няколко основни области. Сред тях са антикорупционното законодателство и правилата за създаване на антикорупционен орган, регулирането на лобистката дейност, дигитализацията на административното правосъдие и мерки за подобряване на бизнес средата. Европейската комисия оценява изпълнението на заложените законодателни изисквания, а не практическите резултати от бъдещата работа на институциите.

Сред признатите за изпълнени инвестиции е подпомагането на близо 1400 домакинства за поставяне на слънчеви системи за топла вода или фотоволтаични инсталации. Одобрени са още мерки за създаването на Национален фонд за декарбонизация и инструмент за картографиране на районите с най-голям потенциал за използване на геотермална енергия.

Плащането отчита и напредък в транспорта. Сред изпълнените ангажименти са законодателни мерки за насърчаване на електрическата мобилност и създаване на нискоемисионни зони в София и Пловдив, както и нови договори за обществени услуги в железопътния транспорт.

Одобрени са също инвестиции в информационни технологии и киберсигурност за малки и средни предприятия, дигитализация на съдебни производства, професионално образование и обучение, земеделие и извънболнична медицинска помощ. Част от искането е и електронна система за проследяване на хранителната продукция по веригата от фермата до крайния потребител.

Защо Брюксел задържа над 218 млн. евро?

Европейската комисия не е изплатила цялата поискана сума. Разликата между заявените 1 114 544 232 евро и преведените 896 120 667 евро е малко над 218,4 млн. евро. Причината е, че три от общо 26-те етапа и цели не са били приети за изпълнени.

Две от неизпълнените мерки са предложени за предоговаряне. Едната е свързана с транспортната реформа и въвеждането на единен билет, при която е установена техническа неяснота. Втората засяга влизането в сила на законодателството във ВиК сектора. Третият неизпълнен ангажимент е свързан с окончателните плащания по програми на Национален фонд „Култура“.

Останалата част от средствата може да бъде отпусната, след като България изпълни съответните условия и Европейската комисия оцени напредъка. От Министерството на финансите съобщават още, че през следващите седмици се очаква страната да получи и 109 млн. евро, задържани от третото искане заради реформата, свързана с отчетността на главния прокурор.

След четвъртото плащане България вече е получила над 4,169 млрд. евро, или около 68% от общия ресурс от 6,17 млрд. евро, предвиден за страната по Механизма за възстановяване и устойчивост. Това е и първото плащане по българския план през 2026 г.

Сроковете за приключване на плана са кратки. Неизпълнените етапи и цели трябва да бъдат завършени до края на август 2026 г., а последните искания за плащане трябва да бъдат подадени до края на септември. Самият Механизъм за възстановяване и устойчивост приключва в края на годината.