България продължава да се топи и да застарява

Данни на Националния статистически институт показват, че населението на България към края на 2025 г. е 6 423 207 души, като намалява с над 14 хиляди спрямо предходната година. Жените са малко повече от мъжете – 51.9% срещу 48.1%, като превесът на жените се увеличава с възрастта заради по-високата продължителност на живота им.

Застаряването на населението продължава да се задълбочава. Хората на 65 и повече години вече са 24.3% от населението, което означава, че почти всеки четвърти българин е в тази възрастова група. Най-застарели са областите Видин, Смолян и Габрово, докато най-нисък дял на възрастни има в София и Варна. В същото време децата до 15 години са 13.9%, като най-висок дял има в Сливен, а най-нисък в Смолян.

Средната възраст на населението достига 45.4 години, като селата са по-застарели от градовете. Икономически активното население намалява, а коефициентът на възрастова зависимост е 61.6%, което означава нарастваща „тежест“ за работещите.

Отново заехме челната позиция по смъртност в ЕС

Населението в трудоспособна възраст е 58.6%, но тенденцията показва проблем с подмяната на поколенията. Коефициентът на демографско заместване е 75, което означава, че на 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, се падат 75, които влизат в нея.

Страната е силно урбанизирана – близо 74% от хората живеят в градовете. В същото време има над 190 населени места без жители.

Демографската картина се влошава и от ниската раждаемост и високата смъртност. През 2025 г. са родени малко над 50 хиляди деца, докато починалите са близо 100 хиляди, което води до отрицателен естествен прираст. Средната жена ражда 1.63 деца, а първото дете се ражда средно на 27.5 години.

Смъртността остава висока – 15.5‰, като е по-висока в селата и най-ниска в София. Детската смъртност е 4.6‰ и показва леко подобрение спрямо предходни години.

Общата картина очертава продължаващо намаляване и застаряване на населението, което поставя сериозни предизвикателства пред бъдещото развитие на страната.