България засилва отбраната в Черно море, но няма да задейства член 4 от НАТО

България предприема допълнителни мерки за защита на Черноморското крайбрежие след нападенията с дронове срещу два търговски кораба. Страната ни ще разположи още две безпилотни летателни системи за наблюдение, както и допълнителни зенитно-ракетни комплекси за подсилване на противовъздушната отбрана.

Това съобщи министърът на отбраната Димитър Стоянов по време на брифинг, посветен на влошаващата се обстановка в Черно море.

По думите му ситуацията в региона става все по-сложна, а България вече води разговори с Румъния и Турция за съвместни действия и по-ефективен обмен на информация, пише NOVA.

Военният министър обяви, че страната ни ще увеличи възможностите си за наблюдение и реакция при потенциални заплахи.

Предвижда се разполагането на две допълнителни безпилотни летателни системи. Едната е придобита наскоро, а военнослужещите, които ще я управляват, вече са преминали необходимото обучение.

Очаква се техниката да бъде въведена в действие възможно най-скоро.

Българската армия разполага и с други способности, включително техника и оборудване на Силите за специални операции, които могат да бъдат използвани за наблюдение и подпомагане на действията по сигурността.

Паралелно с това ще бъдат разположени допълнителни зенитно-ракетни комплекси, които да подсилят защитата на българската територия.

Димитър Стоянов подчерта, че трябва да се прави ясно разграничение между защитата на българската територия и действията на въоръжените сили в международни води.

Според него България има правомощия да защитава териториалните си води, но не може автоматично да предприема военни действия срещу всяка заплаха извън тях.

Министърът уточни, че българските Военноморски сили могат да осигуряват военен ескорт на търговски кораби в териториалните води на страната.

За съпровождане извън тях са необходими съответните правни основания и международна координация.

Стоянов посочи също, че използването на дронове за наблюдение и съпровождане на плавателни съдове е технически възможно за държавите, които разполагат с подходящо оборудване.

Какво се знае за атакуваните кораби?

Военният министър представи подробности за двата инцидента, довели до засилването на мерките за сигурност.

Единият атакуван кораб е HS Dignity, плаващ под флага на Гвинея-Бисау, който се е намирал в района край Крапец.

Според съобщената информация на борда му е имало 16 души. Шестима са били спасени, а издирването на останалите е продължило.

По-късно е получен сигнал за помощ и от втори търговски кораб, намиращ се на приблизително 17 морски мили от българското крайбрежие.

Той е плавал под малтийски флаг, бил е украинска собственост, а екипажът му се е състоял от 16 украински и азербайджански граждани.

След получаването на сигналите е била разпоредена незабавна реакция на Военноморските сили.

Към района са насочени военни плавателни съдове и хеликоптери, като в действията е включена и фрегата, базирана в Бургас.

Два военни хеликоптера, които са били в готовност, са излетели сутринта, преминали са през военноморската авиобаза „Чайка“ и са се отправили към района на инцидентите.

Основната задача на военните е била да подпомогнат спасителните операции, да наблюдават обстановката и да съдействат за сигурността в района.

По време на брифинга Стоянов беше попитан дали е установено откъде са дошли безпилотните апарати, атакували корабите.

Той призна, че все още няма категорични данни за техния произход.

Въпреки това министърът изрази предположение, че дроновете вероятно са руски, тъй като атакуваните плавателни съдове са свързани с Украйна.

Засега няма представени окончателни доказателства кой е извършил нападенията.

България няма да задейства член 4 от НАТО

Въпреки повишеното напрежение страната ни не планира да поиска официални консултации по член 4 от Северноатлантическия договор.

Димитър Стоянов обясни, че въпросът вече е бил обсъждан на заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, където е постигнато съгласие, че подобна стъпка засега не е необходима.

Член 4 позволява на държава членка на НАТО да поиска консултации със съюзниците, когато смята, че териториалната ѝ цялост, политическата ѝ независимост или сигурността ѝ са застрашени.

Министърът подчерта, че не всеки инцидент в Черно море налага автоматично използване на този механизъм.