Битата и унижавана петокласничка: Казах на момичето да се оправим с думи, а тя отвърна: Обичам да си решавам нещата с бой (видео)

„Когато за пръв път ме биха, казах на момичето да си оправим нещата с думи, но тя каза „Аз обичам да си решавам нещата с бой, а не с думи”. После ме свлече на земята.”, спомня си петокласничката, която беше безмилостно бита и унижавана от свои връстнички, а клипче от ужасната ситуация беше качено в социалните мрежи.

Припомняме, че петокласничката беше скубана, удряна, ритана и карана да целува обувките на свои съученички, а унижението – заснето и публикувано в интернет.

Директорът след агресията между ученички: Детето сигурно изживява ужаса милиони пъти (видео)

Семейството ѝ е подложено на проверки от социалните служби, оплаква се майката Сузана Илиева.

„Аз се чувствам заплашена. Не мисля, че семейството на жертвата е това, което трябва да бъде проверявано, а тези на насилниците”, каза родителят. По думите на майката дори директорката на училището не я е викала, за да попита има ли някакъв проблем вкъщи.

Момичето споделя пред NOVA, че не се чувства защитено или в безопасност.

 „Враждата я има от близо две години, но бях по-малка и не смееха да ми посегнат. Започнаха тази година.”, казва петокласничката. По думите ѝ причината за тормоза била, че била говорила против приятелите си.

Едно от момичетата, които станали свидетели на униженията, се разплакало и молило агресивните деца да спрат.

„Момичето, което снимаше, каза „Няма спри! Тихо. Звъннах на мама и казах „Мамо, биха ме и едно момиче ме чака пак да ме бие”, спомня си малтретираното дете. По думите на момичето другите я биели за удоволствие.

Дни след публикуването на клипа едно от момичетата донесло бонбони на бащата на битото дете и се извинило на него и на съученичката си.

„Според мен са изплашени”, смята жертвата на насилие. Момичето признава, че се страхува да не срещне отново агресивните деца.

Децата сa продукт на средата, в която растат и попиват примерите, които виждат от родители, приятели, училище.

Думите на побойничката: "Аз обичам да си решавам нещата с бой, а не с думи." звучат като вече преживени от самата нея. Насилието явно е единствената форма на комуникация, която тя познава.

Нещо, което е изключително плашещо и опасно, защото насилието ражда само още агресия и насилие. В същото време институциите, които трябва да закрилят и помагат на децата ни са все по-неадекватни да се справят с новите предизвикателства пред тях. Инструментите, с които боряват са остарели и не отговарят на нуждите на времето и в средата, в които тези деца растат.