Бившият директор на хасковската полиция не е уволнен, а преназначен като заместник-директор

Мирослав Христов е новият директор на Областната дирекция на МВР в Хасково. Назначението му идва след напрегнати обществени събития и протестна вълна, последвали жестокото убийство на 18-годишна ученичка в града. Христов досега бе началник на районното управление в Хасково, а официалното му представяне пред ръководството на дирекцията ще бъде в понеделник. Новината беше съобщена от БНР и потвърдена от регионалния сайт haskovo.live.

38-годишният Мирослав Христов е завършил право в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. В системата на МВР работи от 2013 година, като започва кариерата си в Харманли като младши разследващ полицай. От 2017 г. се премества в Хасково, където преминава през всички нива в следствието, а от януари 2021 г. ръководи районното управление в града.

Смяната на ръководството на дирекцията идва след оставката на досегашния директор Иван Расоков. Той се оттегли от поста след масови протести, при които разгневени граждани хвърляха домати, яйца и червена боя по сградата на полицията, изразявайки недоволството си от реакцията на органите на реда по случая с убийството.

И тук идва нещо абсурдно, но за съжаление – обичайно за българската администрация: въпреки че напусна заради обществен натиск и криза на доверието, Иван Расоков няма да бъде освободен от системата, а ще бъде преназначен на длъжността заместник-директор на същата дирекция. С други думи – въпреки провала му като ръководител, той остава част от същото ръководство.

Това решение поражда логични въпроси: ако Расоков е поел морална отговорност и е сметнал, че не може да ръководи дирекцията, какъв смисъл има да остане в нейното ръководство? А ако ръководството му е било неадекватно и е довело до напрежение и криза, защо изобщо му се предлага друг ръководен пост?

Такъв тип преназначения подкопават идеята за реална отчетност в системата. Те изглеждат повече като козметична рокада – „сменяме шапката, но не и главата“. Обществото заслужава действия, които носят реална отговорност, а не формални оставки и вътрешни премествания, целящи да запазят статуквото.