Бизнес пред историята: Созополският "Кирик и Юлита" става яхтено пристанище вместо световен музей

Министерството на културата (МК) излезе с официална позиция, с която практически отхвърли искането на археологическата общност за спиране на трансфера на 35 декара от остров „Св. св. Кирик и Юлита“ към Министерството на транспорта. Спорът ескалира след правителствено решение, което дава пристанищната зона на ДП „Пристанищна инфраструктура“ с цел изграждане на терминал за круизни кораби и яхти. От ведомството на Мариян Бачев се оправдават с „правна невъзможност“, цитирайки Закона за морските пространства, според който културни институти нямат право да извършват пристанищна дейност.

Въпреки че островът е публична държавна собственост под управлението на МК от 2012 г. заради уникалните езически храмове и най-старите следи от гръцко присъствие в региона, държавата е решила да раздели управлението му. Планът за превръщането на обекта в световен музеен център, подготвян още от 2011 г. от екипа на проф. Тодор Кръстев, остава на заден план спрямо транспортните амбиции. Все пак се обещава, че историческото „Старо морско училище“ най-после ще бъде конструктивно укрепено с 1.87 млн. лв., а Центърът за подводна археология ще стане регионален център на ЮНЕСКО. Новият устройствен план тепърва ще трябва да съчетава научната работа с потока от туристи от круизните лайнери, като МК уверява, че нови сгради няма да се строят, а само ще се ремонтират съществуващите.

Коментарът на "Господарите"

Това е „фискален и административен цинизъм“ в най-чист вид – да твърдиш, че островът е от световно значение, и същевременно да го нарежеш на парчета, за да угодиш на транспортното лоби. Пълен абсурд е държавата да признава, че няма пари да поддържа един кей за научния кораб на подводните археолози, но веднага намира начин да го превърне в паркинг за скъпи яхти. Иронично е как след 15 години летаргия, министерството се „сеща“ за ремонта на Морското училище точно когато трябва да успокои археолозите, че круизният терминал няма да „изяде“ историята.

„Царската корона“ на това решение е в твърдението, че пристанищната зона ще осигурява „публичен достъп“ – сякаш без терминал за круизи хората не могат да стигнат до един музей. Истината е, че културата отново се превръща в „параван“ за бизнес интереси, където археологическите структури ще служат просто за декор на туристите от яхтите. Ако законът наистина пречи на Министерството на културата да управлява собствения си кей, тогава проблемът е в законодателите, а не в липсата на „инфраструктура“. Когато „модернизацията“ започва от пристанището, а не от консервацията на храмовете, е ясно кой е истинският приоритет на държавата.