Богато българско семейство е експлоатирало като робиня чужденка (видео)

Доскоро България бе известна като страна-донор на жертви на трафик на хора. Днес обаче реалността е друга: все по-често сме и дестинация. Все повече чуждестранни работници пристигат у нас – от Непал, Виетнам, Индия, Пакистан – за да се озоват в частни домове, хотели, ресторанти и фабрики, където условията на труд и живот често напомнят робство от 21-ви век.

Една от тези истории е тази на жена, която ще наречем Кати. Пристигнала от азиатска държава, за да работи като домашна помощница и да издържа трите си деца и болната си майка. Това, което я посреща обаче, е контрол, насилие и страх, споделя потърпевшата пред NOVA.

„Взеха ми личните документи още с пристигането. Казаха, че тук било така. Работех по 16 часа на ден без почивка. Обещаваха допълнително заплащане, но не ми дадоха. Забраниха ми да излизам без шофьора. Ако го направя – щели да ме открият веднага“, разказва Кати.

Тормозът продължава цяла година. Заплахите – постоянни. Изолацията – пълна. Страхът – парализиращ. Накрая куражът идва от случайна среща с нейна сънародничка в магазин, на която споделя какво ѝ се случва. Сигналът стига до фондация „А21“ и Националната комисия за борба с трафика на хора, които заедно с ГДБОП организират изваждането ѝ от къщата на работодателите.

„Беше като дете – изплашена, отказваше да напусне, казваше, че ще се откаже. Страхът я парализираше. Но я убедихме, че ще ѝ помогнем. И го направихме“, казва Антоанета Димитрова от комисията.

Кати вече има нова работа и ново начало. Но случаят ѝ е показателен за системен проблем – липсата на ефективни механизми за идентифициране и наказване на трудова експлоатация. Досъдебно производство не е образувано. Осъдени – няма.

„Миналата година получихме 11 сигнала. Истинските случаи са много повече. Страхът ги спира да говорят. А това е трафик – когато отнемеш правото на свобода и комуникация, когато експлоатираш“, казва Даниела Савеклиева от Комисията за борба с трафика на хора.

Страната ни спешно се нуждае от законодателни промени, които да дадат реална защита на чуждестранните работници, а не само добра статистика. Докато това не се случи, България ще продължи да бъде рай за недобросъвестни работодатели – и ад за хора, дошли с надежда за по-добър живот.

Коментарът на “Господарите”

Съвременното робство не винаги има вериги. Понякога е под формата на отнет паспорт, обещания без покритие и страх от „влиятелни хора“.
Когато един човек работи по 16 часа без почивка, без право на напускане и в страх – това не е трудов договор. Това е трафик на хора.