Църквата иска премахване на скулптурата на Изида от дунавския бряг във Видин

Скулптурата на египетската богиня Изида, поставена на брега на Дунав във Видин на 3 октомври, предизвика остър спор между местната православна църква и инициаторите на проекта.

Статуята е изработена от бял камък и при откриването е представена като „Скулптура на светлината“. Кметът на Видин Цветан Ценков я определи като символ на светлината, знанието и паметта.

Инициативата е на сдружение „Бъдин“ и Обединената велика ложа на България, като монументът е финансиран с дарения. Автор на скулптурата е покойният скулптор Янко Бонев, който е бил и Стар Велик майстор на ОВЛБ.

При откриването Любомир Трифонов от сдружение „Бъдин“ заяви, че статуята не е паметник на отминала религия, а символ на продължаващото търсене на светлина и знание. По думите на кмета поставянето на монумента е резултат от около десет години усилия и е част от намеренията за възстановяване и създаване на още паметници, свързани с историята на Видин.

Митрополитът поиска статуята да бъде премахната

Видинският митрополит Пахомий обаче настоява решението за поставянето на скулптурата да бъде преразгледано и монументът да бъде премахнат.

В отворено писмо до кмета, публикувано на 5 октомври, митрополитът определя поставянето на статуята като несъвместимо с християнската традиция на града. Копие от писмото е изпратено и до председателя на Общинския съвет, както и до гражданите на Видин и вярващите от Видинската епархия.

„Като православен духовник не мога да приема издигането на идоли и божества на езичеството в съвременния свят“, заявява Пахомий, цитиран от БТА.

Според него поставянето на скулптурата е недопустимо от гледна точка на православното християнство. Той призова православните християни да изразяват позицията си мирно и достойно.

Митрополитът посочва и символиката на датата на поставянето. По думите му в същия ден в София са били посрещнати тленните останки на цар Самуил – събитие, което според него е повод за гордост и обединение.

„В същия ден във Видин, който е свързан пряко с цар Самуил, се издига паметник на Изида. Това е нещо, което ние не можем да приемем“, казва Пахомий.

„Не виждаме никаква връзка на Видин с Изида“

Митрополитът подчертава, че Видин има многовековна история като духовен и християнски център. Като примери посочва катедралния храм „Св. вмчк Димитър Солунски“, връзката на града със света Петка и съхраняваните мощи на свети Николай.

„Ние не виждаме никаква връзка на град Видин с Изида“, заявява Пахомий.

Той обръща внимание и на мястото на монумента – на входа на града откъм Дунав, откъдето пристигат и туристи с круизни кораби. Според него това поставя въпроса как ще бъде обяснено присъствието на езическо божество в град с утвърдена християнска история.

Към момента, по думите на митрополита, няма обратна връзка от общината и Общинския съвет по изпратеното писмо.

Общината публикува документи

На фона на обществените реакции Община Видин публикува документи, свързани с поставянето на монумента.

Сред тях са решение на Общинския съвет от 26 юли 2017 г., становище на Министерството на културата от 13 октомври 2017 г. и разрешение за поставяне от 18 октомври 2018 г.

Тези документи показват, че процедурата по поставянето на скулптурата е започнала години преди нейното реално откриване през октомври 2026 г.

Спорът във Видин вече надхвърля въпроса за конкретната скулптура и поставя по-широкия въпрос как съвременните символи, историческото наследство и религиозната идентичност на града трябва да съжителстват в публичното пространство.

Коментарът на "Господарите"

Тук се сблъскват две различни гледни точки към един и същ монумент.

За инициаторите Изида е символ на знанието, светлината и паметта, а не предложение за религиозно поклонение. За Видинската митрополия обаче самото представяне на езическо божество в публичното пространство е несъвместимо с християнската идентичност на града.

Важно е да се отделят и фактите от интерпретациите. В текста има документирани решения и разрешение за поставяне, които показват, че процедурата е започнала още през 2017–2018 г. Отделен въпрос е дали днес местната власт счита монумента за подходящ и как ще отговори на възраженията на православната общност.

Особено съществено е и че спорът не бива да се превръща в противопоставяне между „история“ и „християнство“. Един град може да представя различни пластове от миналото си, но когато избира какво да постави на едно от най-видимите си публични места, неизбежно възниква въпросът какво послание иска да отправи към жителите и посетителите си.