Ченгета от "Държавна сигурност" ще съдят държавата заради закриването на Комисията по досиетата

Закриването на Комисията по досиетата и прехвърлянето на функциите ѝ към Държавна агенция „Архиви“ може да доведе до съдебни дела срещу България и да затрудни разкриването на принадлежност към бившите комунистически служби. Това предупреждава адвокат Александър Кашъмов, директор на „Програма достъп до информация“, в интервю за „Сега“.

Според него предложените от управляващите промени създават риск от политизация на проверките и поставят под въпрос гаранциите за защита на личните права. Кашъмов смята, че ако новият механизъм не осигурява необходимата независимост, хората, обявени за сътрудници на Държавна сигурност (ДС), ще имат основания да оспорват решенията в съда.

Какво предвиждат промените?

Законопроектът на управляващата „Прогресивна България“ предвижда прекратяване на правомощията на председателя и членовете на Комисията по досиетата. Функциите ѝ ще преминат към Държавна агенция „Архиви“.

Обявяването на принадлежност към ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия ще се извършва от председателя на държавния архив. Към него ще действа помощен орган – Централна експертна комисия за установяване на принадлежност към комунистическите служби за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г.

Съставът, задачите и правилата за работа на тази комисия ще се определят от председателя на държавния архив.

Според Кашъмов основният проблем е, че Държавна агенция „Архиви“ е част от изпълнителната власт, докато досегашната комисия е независим орган. По думите му установяването и публичното обявяване на принадлежност към бившите служби засягат личния живот, но са оправдани от значим обществен интерес. Затова според него решенията трябва да се вземат при гарантирана институционална независимост.

Какво казва практиката на съда в Страсбург?

Кашъмов припомня, че законът за досиетата е приет през 2006 г. с подкрепата на всички парламентарно представени политически сили. Сред предвидените гаранции е членовете на комисията да бъдат излъчвани от различните парламентарни групи.

Юристът посочва и решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Анчев срещу България“. Хараламби Анчев, заемал постовете министър на правосъдието и вицепремиер през 1997 г., оспорва установената от комисията негова принадлежност към ДС в периода 1982–1990 г.

ЕСПЧ отхвърля жалбата му като явно необоснована. Съдът приема, че намесата в правото на личен живот има законова основа, законът е достатъчно предвидим и съдържа гаранции срещу произвол. Според решението намесата е необходима в демократично общество, а Анчев е разполагал с ефективна възможност да обжалва решението на комисията пред националните съдилища.

Според Кашъмов именно независимостта на органа и възможността за съдебен контрол са сред ключовите гаранции, които могат да бъдат поставени под въпрос от новия модел.

Предупреждение за автоцензура и съдебни дела

Кашъмов прогнозира, че прехвърлянето на правомощията към изпълнителната власт може да доведе до автоцензура в Държавна агенция „Архиви“ и до съдебни спорове за законосъобразността на решенията.

По думите му това би могло да ограничи възможностите за проверка на кандидатите за публични длъжности и постепенно да затрудни достъпа до информация за бившите комунистически служби.

Предупрежденията са позиция на Кашъмов по предложените промени. Дали новият модел ще противоречи на Конституцията или на Европейската конвенция за правата на човека, не е установено само с изразените от него опасения.