Цончо Ганев страдал от загуба на апетит и от безсъние заради Манол Пейков

Заместник-председателят на „Възраждане“ и на Народното събрание Цончо Ганев е завел съдебен иск срещу депутата от ПП-ДБ Манол Пейков заради негово изказване от парламентарната трибуна. Повод за делото стават думите на Пейков:
"И когато го осъдя, дами и господа, него (Костадин Костадинов) и солташака му Цончо Ганев, който не е нищо повече от ехо на дъното на кладенец...".

В иска си Ганев посочва, че се е почувствал засрамен, унижен и тревожен, като негативните емоции са повлияли и на работата му като депутат. 

"Бях засрамен и изпитах чувство на унижение, на обида, на тревожност и притеснение. Освен неприятните и негативни емоции, които изпитах, в продължение на три седмици бях изгубил апетита си, страдах от безсъние, бях изнервен, което се отрази на работата ми, тъй като трябваше да влагам много повече усилия, за да се концентрирам в изпълнение на задълженията си както като народен представител, така и като заместник-председател на Народното събрание", пише в иска си депутатът.

Той заявява, че думите на Пейков са увредили имиджа му не само в парламента, но и в партията „Възраждане“, където част от членовете вече гледали на него подигравателно и поставяли под съмнение самостоятелността на действията му. Според него това е засегнало и организационната работа в структурата на партията в София, която той координира.

Ганев твърди още, че поканите за медийни участия също намалели заради публичната обида.

С този насрещен иск Ганев отговаря на съдебното дело, заведено по-рано от Манол Пейков срещу него и лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов. Пейков обвини двамата в клевета и публични внушения, че злоупотребява с алкохол.

Случаят е показателен за все по-честото пренасяне на политическите спорове от парламентарната трибуна в съдебната зала. Остро изразените лични нападки и обиди, независимо от политическите различия, подкопават доверието в институциите и в качеството на обществения дебат. Политическите опоненти могат да спорят по идеи и политики, но когато спорът преминава в лични нападки, обществото губи. Българският парламент трябва да бъде пример за конструктивна и уважителна комуникация, а не арена на обиди и взаимни нападки.