Дело за 500 000 лв. обезщетение срещу Разузнаването блокира между два съда

Гражданско дело на бивш шеф в Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) за обезщетение в размер на 500 000 лв. срещу институцията вече месеци не може да започне по същество. Причината – казусът „заседна“ между Софийския градски съд (СГС) и Софийския апелативен съд (САС), които дори се намират в една и съща сграда – Съдебната палата.

Ищецът, Петър Вранчев, е завел иск за 100 000 лв. срещу ДАР като част от общата сума, а срещу прокуратурата – за целия размер от 500 000 лв. Делото срещу прокуратурата вече приключи на първа инстанция, като тя беше осъдена да плати 112 000 лв. (100 000 лв. за неимуществени вреди и 12 000 лв. за имуществени), но решението не е окончателно и подлежи на обжалване.

Предистория

Вранчев е дългогодишен служител на разузнаването (над 15 години в ДАР и преди това НРС) и още 15 години в Министерството на отбраната. Напуска в началото на 2020 г., за да се грижи за тежко болната си съпруга. През май същата година в ДАР постъпва устен, а после и писмен доклад, че Вранчев искал да предаде секретни документи на ЦРУ. Сигналът е изпратен до тогавашния главен прокурор Иван Гешев. На следващия ден подателят на доклада е назначен за директор на дирекцията, която доскоро е оглавявал Вранчев.

По думите на Вранчев, това е било част от политическа операция, известна като „президентското дело“, довела до масови протести и смяната на ръководството на ДАР.

Акцията срещу Вранчев

След получаването на докладната, Вранчев е призован във военна прокуратура, където е обискиран и домът му е претърсен, заедно с жилището на неговата 78-годишна майка – без съдебно разрешение. Той твърди, че е бил заплашван и убеждаван да стане таен свидетел по „президентското дело“. След отказа му започва серия от действия, които той определя като „институционален тормоз“ – призовки, задържане от военна полиция, повдигане на обвинение за издаване на държавна тайна и 8-дневен арест, последван от домашен арест и забрана за напускане на страната в продължение на 18 месеца.

През този период съпругата му претърпява тежка операция и няколко хоспитализации, но той не успява да бъде до нея. Тя умира през септември 2020 г.

През февруари 2023 г. Вранчев получава ново обвинение – за шпионаж в полза на ЦРУ, престъпление с предвидено наказание минимум 10 години затвор или доживотен затвор. Пет месеца по-късно първоначалното обвинение е прекратено, но остава това за шпионаж.

През август 2023 г. прокуратурата внася секретен обвинителен акт, който защита­та получава едва след намеса на председателя на съда. Вранчев го описва като „правен абсурд“, пълен с повторения и неточности.

Исковете

Според ищеца, действията на ДАР и прокуратурата са били незаконни и са довели до лични трагедии, включително ускорената смърт на съпругата му и социалната му изолация. Затова той търси обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото срещу ДАР е образувано през август 2024 г. в СГС. През април 2025 г. съдия Мариана Христова решава, че то е подсъдно на Административен съд – София-град, и го прекратява. Адвокат Николай Хаджигенов обжалва, но от април до момента делото не е стигнало до САС, което на практика блокира процеса вече четири месеца.

Делото на Петър Вранчев срещу ДАР е показателно как една институция може да превърне живота на човек в политически инструмент, а после с години да бави правосъдието с процедурни хватки. Четири месеца едно дело не може да измине разстоянието между два съда в една и съща сграда – и това не е комедия, а трагедия за правовата държава. Ако държавата може да блокира процеси толкова лесно, остава въпросът: кой и кога ще носи отговорност за човешките съдби, смачкани от институционален произвол?