Димитър Радев каза „не“ на премиерския пост: Домовата книга за служебен кабинет се свива

Управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев сложи край на спекулациите относно евентуалното му назначение за служебен министър-председател. В интервю за БТА той категорично отказа поста, подчертавайки, че независимостта на централната банка е фундаментален принцип, който не бива да се подлага на съмнение, особено в критичен момент за паричния режим на страната. Според него въвличането на БНБ в политическия процес би подкопало доверието в институционалната система на България.

С този отказ кръгът от потенциални кандидати в т.нар. „домова книга“ се стеснява значително. По-рано председателят на Народното събрание Рая Назарян, чрез представители на ГЕРБ, и омбудсманът Велислава Делчева също дадоха да се разбере, че не планират да поемат управлението на служебното правителство. Така изборът на президента Румен Радев остава ограничен до седем души. Сред тях са тримата подуправители на БНБ – Петър Чобанов, Радослав Миленков и Андрей Гюров (който остава опция въпреки съдебните процедури около него), ръководството на Сметната палата в лицето на Димитър Главчев и неговите заместнички, както и заместник-омбудсманът Мария Филипова. Към момента сигнали за готовност да поемат поста идват основно от заместничките в Сметната палата и Филипова, докато Димитър Главчев остава „дежурен“ вариант, след като вече два пъти заема позицията.

Коментарът на „Господарите“

Българската политическа сцена започна да прилича на игра на „горещ картоф“, в която никой от големите играчи не иска да държи управлението, докато се задават избори. Отказът на Димитър Радев е логичен – влизането на шефа на БНБ в политиката е като да сложиш съдията на мача да играе като централен нападател за единия отбор. Лошото е, че „домовата книга“, която беше замислена като списък с достойни държавници, започва да изглежда като списък с хора, които просто няма как да откажат.

Президентът сега е поставен пред избор между „вечния служебен“ Главчев или фигури, които доскоро бяха напълно непознати за широката общественост. Вариантът с Андрей Гюров пък би бил истински политически шах – хем отстранен от БНБ, хем потенциален премиер. Цялата тази въртележка около постовете показва само едно: конституционните промени превърнаха избора на служебен кабинет в изнервящо затягане на възела, вместо в плавен преход към избори. Докато политиците си прехвърлят отговорността, държавата е на автопилот, а „домовата книга“ е пред изчерпване.