ЕК предупреждава: Бюджет 2026 крие риск от несъответствие с правилата на ЕС

Европейската комисия предупреди, че проектобюджетът на България за 2026 г. може да не отговаря на фискалните правила на ЕС. Оценката е част от представените икономически приоритети на Комисията за следващата година, в които страната ни попада сред държавите, изложени на риск от несъответствие с европейската фискална рамка.

Според ЕК има опасения, че националната бюджетна политика не гарантира достатъчно спазване на ключовите изисквания – около средносрочната траектория на разходите, нивото на дефицита и устойчивостта на държавния дълг. Новите правила, действащи от 2024 г., задължават всяка държава членка да подготвя многогодишен фискален план („net expenditure path“), който трябва да осигури дълг под контрол и дефицит под 3% от БВП. Комисията отбелязва, че е възможно България да се отклонява от тази траектория.

В социалната част на доклада страната ни попада сред девет държави, за които през пролетта на 2026 г. ще бъде извършен задълбочен преглед. Причините включват системни проблеми – ниска производителност, недостиг на работна сила и квалификации, както и по-високи нива на бедност, които поставят под въпрос темпа на социална конвергенция с ЕС.

ЕК ще очаква България да внесе корекции в бюджетната рамка и да представи ясни мерки за ограничаване на риска от отклонение от фискалните правила.

Коментарът на "Господарите"

Предупреждението на Европейската комисия е сериозен сигнал, който поставя под въпрос не просто качеството на подготвения бюджет за 2026 г., а последователността на цялата фискална политика на страната. Държавата от години зацикля между популистки обещания, недофинансирани сектори и ръст на разходите, които често се мотивират политически, но не и икономически.

Новата европейска рамка не позволява подобни колебания. ЕС очаква стратегическо мислене, дългосрочни разчети и последователност. В България обаче бюджетът все още е инструмент за политическо оцеляване, а не за устойчиво развитие. В такава среда предупрежденията на Брюксел неизбежно се превръщат в ежегодна традиция.

Фактът, че страната ни попада и в групата на държави с риск по линия на социалната конвергенция, показва още по-остро, че икономическата политика не е насочена към решаване на структурните проблеми – ниска производителност, липса на кадри, бедност и неравенства.

Ако България продължи да подготвя бюджети „на парче“, под натиск и без ясна стратегия, рискът е не просто да наруши правилата, а да загуби способността си да догонва останалите страни в ЕС. Предстои трудна 2026 г., в която Брюксел ще очаква реформи, а политиците – за пореден път – ще трябва да избират между отговорни решения и популизъм.