"Енергийната ефективност" чрез саниране излезе скъпа, но не и ефективна

На фона на плановете за нови 2.5 млрд. лева за саниране, Сметната палата разкри смущаващи данни за приключилата Национална програма за енергийна ефективност, започнала през 2015 г. Ревизията показва, че за изхарчените 2 млрд. лв. липсва информация дали наистина е постигната целта — спестяване на енергия и намалени разходи за домакинствата.

Пари без измерим резултат

Още от старта си програмата не предвижда проследяване на реалните резултати. Не се събират данни за спестената енергия, нито за икономиите в сметките. Същевременно, основен критерий при класирането за финансиране е именно „ефективност на инвестицията“, измервана като съотношение между вложени средства и очаквани икономии — на практика чиста формалност.

Много шум за нищо — 1970 сгради за 10 години

За почти десетилетие са реновирани едва 1970 многофамилни сгради в 152 населени места, при хиляди нуждаещи се блокове. Средната цена за саниране на една сграда възлиза на 1.015 млн. лв., като при по-нови обекти сумите вече достигат до 1.8 млн. лв. за блок. Със следващия бюджет планираните разходи ще се покриват от нови държавни заеми, което значи нова сметка за данъкоплатците.

Съмнения в честността и качеството

Програмата е съпътствана от съмнения за завишени оценки, манипулирани класирания и картелни практики. Строителни фирми са били глобени от КЗК за договаряне на оферти. Въпреки това, от 2076 проверки на ДНСК са констатирани нарушения в само 1% от случаите — резултат, който сам по себе си поставя под съмнение качеството на контрола. По-малко от 10% от жалбите за некачествено саниране са потвърдени.

Печелившите — не домакинствата, а строителите

От одита става ясно, че реалните печеливши от програмата са строителните компании и енергийните одитори. От общо 2 млрд. лв., около 1.93 млрд. лв. са платени за строителни дейности, а 52 млн. — за техническо и енергийно обследване.

Новата програма — повече от същото?

На този фон правителството готви ново раздаване на публични средства за саниране — този път още 2.5 млрд. лв. от държавния бюджет, с отказ от изискване за самоучастие от собствениците. Само около 2000 сгради ще бъдат облагодетелствани, докато хиляди домакинства ще останат извън обхвата. В същото време, списъци с резервни проекти и отказани предложения по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) набъбват, като над 2200 проекта с одобрени показатели остават без финансиране.

Саниране с широка четка и тесен ефект

Програмата за саниране илюстрира класическия български парадокс: масов интерес, огромни инвестиции, но минимален ефект. Това, което трябваше да бъде флагман на енергийната трансформация, се оказа инструмент за разходване на пари без реална отчетност и ефективност.

Отказът от самоучастие изглежда като политически подарък, но на практика обезсмисля контрола и качеството. Държавата се превръща в банкомат, а облагодетелствани са не нуждаещите се, а онези с „висок бал“ – често изчислен не по обективни, а по административно-познати формули.

Провалът на опита да се използват европари, заради мудност и бюрократични неуредици, само затвърждава усещането за публична неефективност, превърната в норма.