ЕС наложи рекордни санкции срещу руската военна индустрия

Европейският съюз одобри най-мащабните досега санкции срещу руския военнопромишлен комплекс. Решението беше взето по време на среща на външните министри на държавите членки в Люксембург, в която участва и българският външен министър Велислава Петрова.

Новите ограничителни мерки обхващат общо 1569 физически и юридически лица, свързани с производството и доставките на оборудване за руската военна индустрия. Сред тях са 826 компании и 743-ма техни ръководители.

Основната цел е да бъде ограничен достъпът на Русия до технологии, компоненти и финансови ресурси, използвани за производството на въоръжение, информира БНТ.

Мерките са насочени към предприятия, които доставят ключови части и оборудване за някои от най-съвременните руски оръжейни системи.

Сред тях са производители на микрочипове, електронни компоненти, радари, комуникационно оборудване, навигационни системи и технологии за авиационната и космическата индустрия.

Ограниченията обхващат и компании, участващи в производството на експлозиви, боеприпаси и други военни материали.

Според обявените данни санкционираните предприятия имат общ годишен оборот от поне 20 милиарда евро и осигуряват работа на повече от 250 000 души.

За включените в санкционните списъци лица се предвиждат забрана за пътуване в ЕС и замразяване на активите им на територията на Съюза. На европейски граждани и компании се забранява да им предоставят финансови средства и икономически ресурси.

С новите мерки общият брой на санкционираните заради руската агресия срещу Украйна достига близо 4600 души и организации.

Допълнително ЕС наложи ограничения на още 77 души, свързани с организирането и участието в руски парламентарни избори в окупирани украински територии. Сред тях са 74 кандидати и трима представители на руската Централна избирателна комисия.

България поиска мораториум върху атаките срещу търговски кораби

Освен санкциите, важна тема на срещата беше сигурността на търговското корабоплаване в Черно море.

Българският външен министър Велислава Петрова настоя за международна инициатива, която да доведе до прекратяване на ударите срещу цивилни плавателни съдове.

Според нея последните нападения показват, че последиците от войната се разпростират и върху морския транспорт, създавайки заплаха за екипажите, търговията и сигурността в региона.

Петрова подчерта, че създаването на специални коридори за превоз на украинско зърно само по себе си не може да гарантира безопасността на корабите.

Затова България настоява за по-широко политическо решение, което да ограничи самите нападения, вместо държавите да реагират поотделно след всеки пореден инцидент.

По думите на министъра подобна инициатива вече е била предложена от Франция, а в момента се водят разговори за възможностите тя да бъде приложена на практика.

Румъния също подкрепя необходимостта от съвместни действия за защита на търговското корабоплаване.