Етническото напрежение на Балканите отново се надига: инцидент в Северна Македония и вълна от омраза в социалните мрежи

На 31 август 2025 г. 32-годишен шведски турист бе нападнат в Битоля, Северна Македония, от група млади мъже заради тениска с двуглав орел – символ, който присъства и на албанското национално знаме. Нападателите го принудили да съблече дрехата, възприемайки я като провокация.

Битоля е град със славянско мнозинство и малка албанска общност, известен в албанската история като „Qyteti i Alfabetit“ („градът на азбуката“), тъй като именно там през 1908 г. е взето решението за използване на латиница в албанския език.

Този инцидент идва само седмици след антиалбански прояви в Куманово, където по време на баскетболен мач между Северна Македония и Румъния на 3 август се чуха скандирания като „Само мъртъв албанец е добър албанец“ и „Газови камери за албанците“. Премиерът Християн Мицкоски, който присъстваше на срещата, осъди случилото се, но твърди, че не е чул обидите.

Омразата се пренася онлайн

Според експерта по Югоизточна Европа Конрад Клевинг, случаите на етническа омраза не са нови, но масовото им разпространение в социалните мрежи е тревожна новост. Платформи като Facebook и X са залети с обиди и расистки изказвания – албанците наричат сърбите „Shkije“, а сърбите отвръщат с унизителното „Shiptari“.

Сръбският физик и бивш зам.-министър Иван Виденович обяснява, че тези обиди са наследство от крайнодясната пропаганда по време на Югославските войни през 90-те години. Днес те се използват не само срещу етнически групи, но и като политически инструмент. На протест срещу президента Александър Вучич демонстранти го нарекоха „Aco Shiptar“ – за сръбските националисти това е тежка обида, но в случая идва от сърби, които протестират срещу корупцията и проруския курс на властта.

Политически интереси и исторически митове

Политологът Арбен Фетоши от Университета в Прищина посочва, че днешното етническо напрежение се корени в неравномерното разпределение на властта и наследството на конфликтите в бивша Югославия – войните в Хърватия (1991–1995), Босна и Херцеговина (1992–1995) и Косово (1999).

Днес, според него, дигиталните платформи улесняват разпространението на обидни изрази, което води до нормализиране на предразсъдъците. Политиците често използват тази омраза, за да отвлекат вниманието от корупцията и икономическата стагнация.

Клевинг допълва, че историческите митове и реториката на „вечната жертва“ подхранват националистическите настроения. Вместо това историческата наука трябва да работи за просвета и намаляване на етнополитическата поляризация.

Балканите пред ново изпитание

Случаите в Битоля и Куманово са тревожен сигнал за надигаща се вълна от омраза, която вече не е ограничена само до спортните събития или политическите речи, а се разраства в интернет пространството. Експертите предупреждават, че ако не бъдат предприети активни мерки, етническите конфликти от миналото могат да се върнат с нова сила.