Европарламентът прие доклада за напредъка на Северна Македония

Европейският парламент одобри доклада за напредъка на Северна Македония по пътя ѝ към членство в Европейския съюз. В окончателно приетия текст обаче не беше включена предложената от докладчика Томас Вайц поправка, която предвиждаше отпадане на параграфа за съвместната българо-македонска комисия по историческите въпроси.

Преди гласуването българските евродепутати от всички политически групи изпратиха общо писмо до своите колеги в Европейския парламент. В него те осъждат палежа на автомобили на българското посолство в Скопие, извършен преди два дни, и поставят темата в контекста на отношенията между България и Северна Македония, пише NOVA.

Спорната поправка на Вайц беше отхвърлена с убедително мнозинство. Така в доклада остана текстът, който настоява съвместната историческа комисия да постигне конкретни резултати на базата на обективни исторически източници и в съответствие с договореностите между София и Скопие. В документа остава и формулировката за „общата история“ на България и Северна Македония.

Окончателният текст отново подчертава, че напредъкът на Скопие към Европейския съюз е пряко свързан с изпълнението на поетите ангажименти за конституционни промени. Сред тях ключово място заема вписването на българите в Конституцията на Северна Македония.

В доклада се посочва, че Съветът на ЕС е готов да свика следващата междуправителствена конференция веднага след приключването на необходимите конституционни процедури. Това означава, че пътят на Северна Македония към следващ етап от преговорите остава обвързан с изпълнението на този ангажимент.

Документът обръща внимание и на засилващото се външно влияние в Северна Македония. Европейският парламент изразява тревога от задълбочаващите се връзки със Сърбия, както и от нарастващото икономическо и политическо присъствие на Китай чрез инфраструктурни проекти и кредитиране. Специално място е отделено и на руското влияние в страната.

Евродепутатите предупреждават и за рисковете, свързани с концепцията за т.нар. „сръбски свят“. В доклада се призовава Европейският съюз да подкрепи Северна Македония в противодействието на външни влияния и на наративи, които поставят под съмнение суверенитета и териториалната цялост на държавите от региона.

Сред критиките в текста е и липсата на активен политически диалог между София и Скопие. Отбелязва се, че съвместната междуправителствена комисия между двете държави не е заседавала от юли 2022 г. Европейският парламент призовава работата ѝ да бъде възобновена възможно най-скоро.

Докладът осъжда и случаите на унищожаване или подмяна на български исторически паметници и надписи в Северна Македония. Европейският парламент настоява за по-добра защита на културното наследство и за спазване на поетите ангажименти.

Като важни приоритети са посочени още развитието на транспортната свързаност между двете държави чрез Коридор VIII, изграждането на железопътната връзка между България и Северна Македония, както и изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека.

Докладчикът на Европейския парламент за Северна Македония Томас Вайц заяви, че в доклада ясно се посочва, че двустранните проблеми трябва да бъдат решавани на двустранно ниво. Той подчерта, че за Европейския съюз уважаването на правата на малцинствата е част от преговорната рамка. Затова конституционните промени, включително вписването на българското малцинство, остават част от заключенията на Европейския съвет.

Приемането на доклада показва, че Европейският парламент подкрепя европейската перспектива на Северна Македония, но същевременно ясно поставя условията за напредък — конституционни промени, реален диалог със София, защита на културното наследство и ограничаване на външни влияния в региона.