Factcheck: мрежа от фалшиви профили разпространява съдържание на ИТН в социалните мрежи

Вълна от координирани атаки срещу служебния кабинет с премиер Андрей Гюров съпътства встъпването му в длъжност, като активност от страна на партията Има такъв народ (ИТН) се наблюдава както в парламента, така и в социалните мрежи.

Докато представители като Тошко Йорданов и Станислав Балабанов отправят критики от парламентарната трибуна и пред медиите, лидерът на партията Станислав Трифонов и депутатът Павела Митова използват основно Facebook за разпространение на посланията си.

Анализ на Factcheck.bg показва, че значителна част от онлайн подкрепата не е автентична. Според разследването, мрежа от около 120 фалшиви профила координирано споделя публикации на Митова и Трифонов.

Профилите са създадени по сходен модел – с генерирани чрез изкуствен интелект снимки, минимална лична активност и сходни модели на поведение. Много от тях са регистрирани в края на 2025 г. или началото на 2026 г., а имейлите им следват еднакъв шаблон.

Разследването показва, че при конкретни публикации значителен дял от споделянията идва именно от тези профили. Например пост на Павела Митова от 20 февруари е споделен 336 пъти, като около 120 от тези споделяния са от неавтентични акаунти. Подобна тенденция се наблюдава и при публикации на Станислав Трифонов.

Фалшивите профили почти не създават собствено съдържание, а се използват основно за препубликуване на материали, свързани с ИТН. В много случаи те споделят една и съща публикация по няколко пъти, което допълнително увеличава видимостта ѝ.

В началото на март се появява и втора мрежа от около 50 профила, използващи в имената си слогана „Ще има такъв народ“. Те също демонстрират координирано поведение и служат за усилване на съдържание, свързано с партията.

Допълнително се наблюдава и необичайна активност под публикации – хиляди реакции, включително голям брой „сърца“ от профили с чуждестранни имена. Това е характерен белег за т.нар. „купени реакции“, които се предлагат нелегално онлайн чрез мрежи от фалшиви акаунти.

Подобни действия попадат в категорията „координирано неавтентично поведение“, според правилата на компанията Meta, собственик на Facebook. Те нарушават и европейските изисквания по Акта за цифровите услуги, който задължава платформите да ограничават манипулации чрез фалшиви профили.

Случаят поставя отново въпроса за влиянието на социалните мрежи върху общественото мнение и ролята на изкуствения интелект в създаването на убедително, но неавтентично онлайн съдържание.

В ерата на изкуствения интелект границата между реална подкрепа и изкуствено създадена популярност става все по-трудна за разпознаване.