Франция увеличава ядрената си мощ за първи път от 1992 г.

Президентът на Франция Еманюел Макрон обяви, че страната ще увеличи броя на ядрените си бойни глави в отговор на нарастващите глобални заплахи. Той подчерта, че Париж повече няма да разкрива точни данни за размера на арсенала си – отстъпление от досегашната практика на относителна прозрачност, пише БТА.

„Ако искаш да си свободен, трябва другите да се страхуват от теб. Който иска другите да се страхуват от него, трябва да е силен“, заяви Макрон, аргументирайки необходимостта от засилено ядрено възпиране.

Това ще бъде първото увеличение на френския ядрен арсенал от 1992 г. насам. След излизането на Великобритания от ЕС през 2020 г. Франция остава единствената ядрена сила в Европейския съюз. По данни на Стокхолмски международен институт за изследване на мира (SIPRI) страната разполага с около 290 бойни глави от приблизително 12 200 в световен мащаб – четвърти по големина арсенал след Русия, САЩ и Китай.

Морски и въздушен компонент

Френското ядрено възпиране се базира на два основни компонента. Париж разполага с четири атомни подводници, способни да изстрелват балистични ракети с обсег около 10 000 км. Освен това страната поддържа въздушен компонент – изтребителите Dassault Aviation „Рафал“ могат да носят крилати ракети с ядрени бойни глави с официален обсег около 500 км.

Европейският контекст

Речта на Макрон идва на фона на съмнения сред европейските лидери относно дългосрочната надеждност на американския „ядрен чадър“, особено при управлението на Доналд Тръмп.

Макрон вече предложи френското ядрено възпиране да бъде обсъдено в европейски формат. Германският канцлер Фридрих Мерц потвърди, че е провел първоначални разговори с френския президент и допусна теоретична възможност германски самолети да носят френски ядрени оръжия.

През юли Франция и Обединено кралство приеха съвместна декларация за координация на ядрените си сили, макар и те да остават независими.

Напреднало възпиране

Макрон обяви нова стратегия, която предвижда временно разполагане на френски стратегически въздушни сили в съюзнически държави. Осем страни – Великобритания, Германия, Полша, Нидерландия, Белгия, Гърция, Швеция и Дания – са се съгласили да участват в така нареченото „напреднало възпиране“.

Тази стъпка ще позволи на Франция да „разпръсне“ способностите си в дълбочина на европейския континент и да усложни изчисленията на потенциални противници. Въпреки това Макрон подчерта, че решенията за използване на ядрено оръжие ще останат изцяло в правомощията на френския президент.

Освен това Франция, Германия и Великобритания ще работят съвместно по проекти за ракети с много голям обсег, като част от по-широка европейска инициатива, стартирала през 2024 г. и включваща също Италия, Полша и Швеция.