И все пак България ще участва в първата среща на Съвета за мир на Тръмп

България ще има представител на първата среща на т.нар. Съвет за мир – инициатива на американския президент Доналд Тръмп, която вече предизвика сериозни критики от страна на Европейския съюз. Това обяви премиерът в оставка Росен Желязков, като уточни, че страната ще участва във форума във Вашингтон на 19 февруари, но най-вероятно на по-ниско ниво.

Ситуацията около участието на България остава заплетена. Очакванията бяха София да пропусне срещата, въпреки че заедно с Унгария е сред малкото държави от ЕС, участвали в учредяването на инициативата. Кабинетът в оставка разсекрети решението за присъединяване, но отказа да внесе документа за ратификация в Народното събрание, оставяйки окончателното решение на следващото управление, пише Mediapool.

По думите на Желязков процедурата ще бъде спазена според конституцията – именно следващият редовен кабинет и парламент трябва да се произнесат дали страната ще ратифицира международното споразумение. Засега остава неясно кой точно ще представлява България, особено на фона на липсата на титулярен посланик във Вашингтон.

Решението около Съвета за мир доскоро беше обвито в секретност, а подробности около упълномощаването на Желязков да подпише устава така и не станаха напълно ясни. От публикуваните документи става ясно, че България е подписала хартата, но едновременно с това е уведомила САЩ, че временно няма да я прилага.

Темата придоби още по-голяма политическа тежест, след като евродепутатът Радан Кънев цитира председателя на ЕНП Манфред Вебер, според когото лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е заявил, че България няма да ратифицира документа. Обяснението било свързано с „специални проблеми“ в отношенията между София и Вашингтон.

Паралелно с това, в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността, Желязков заяви готовност България да участва активно във възстановяването на Газа, подчертавайки, че мирният процес в Близкия изток има значение за националната сигурност на страната.

Така България се оказва в деликатна позиция – участва в инициатива, критикувана от ЕС, но едновременно с това отлага окончателното решение за следващите управляващи.