Има ли надежда за най-бързо топящата се страна в Европа?

Преди малко повече от десетилетие България се присъедини към Европейския съюз с надежда за по-добро бъдеще. Нейните граждани наводниха улиците в деня на присъединяването, а през нощта сънуваха модерна, прогресивна страна, която може да остави зад себе си комунистическото минало. Но реалността е много различна, пише Николас Кауфман за intellinews.com.

България не успя да изтрие петната от съветското управление; корупцията и непрозрачността доведоха до огромни разделения, а елитът в мафиотски стил запълни постмосковската пустота. Страната остава изключително разочароващо място за правене на бизнес и опасно място за политическо несъгласие.

Но сега малката балканска държава е достигнала точка на преобръщане. Убийството на журналист - въпреки че престъплението изглежда не е свързано с работата й и е извършено от човек под влиянието на алкохол и наркотици - роди гръмки заглавия по целия свят и отново повдигна въпроса за свободата на пресата в България. В същото време оттеглянето на чуждестранни капитали заплашва да предизвика икономически хаос, а популистките демагози упорито настояват за власт. Ако страната не може да се очисти, сънищата, които нейните хора имаха, когато се присъединяваха към ЕС, могат да бъдат разбити на пух и прах.

Икономически данни вече рисуват ​​тревожна картина. България е най-бедната държава-членка на ЕС: тя има най-ниската средна заплата в еврообщността (575 евро на месец), най-ниската минимална заплата (260 евро на месец) и най-малката средна пенсия (190 евро на месец). Резултатът е, че повече от 40% от българите са изложени на риск от бедност и социално изключване.

Не че в България няма пари. Въпросът е, че голяма част от парите са владение на малка група силни бизнесмени, свързани с престъпния подземен свят. Това включва най-богатия човек в страната, Васил Божков - Черепа, предполагаем крал на мафиотите, чието име отдавна е замесено в измами, изнудване, сплашване и пране на пари, както и магната от хотелиерския бизнес Ветко Арабаджиев, който наскоро стана предмет на европейска заповед за арест заради укриване на данъци и пране на пари, след като полицията намери около 5 млн. евро в брой в негови имоти.

Този посткомунистически елит създаде свят, в който подкупите често са част от тръжния процес за всеки голям проект и мъже биват прострелвани на улицата за дребни корпоративни спорове.

Международни наблюдатели като организацията "Трансперънси интернешънъл", която наскоро определи България за най-корумпираната държава в ЕС, отдавна са осъдили сенчестите практики на тази територия. Но вместо да предприеме действия, българското правителство остава сляпо за проблема с корупцията - и всъщност може да е част от проблема.

От бодигард до вожд

Министър-председателят Бойко Борисов показа апатията на правителството по-рано тази година, когато без колебание попита в Европейския парламент: "Ако има чак такава корупция... защо хората ни избират на първо място?" Борисов, който се отправи към властта като бодигард на сваления комунистически лидер Тодор Живков, отдавна е обвиняван в мафиотски връзки. Според американско изледване от 2006 г., разпространено преди Борисов да спечели изборите и публикувано в "Уикилийкс", той е бил замесен в "тежка престъпна дейност" и е бил тясно свързан с Москва. А един журналист дори го описва като "българския Ал Капоне".

Но вие ще бъдете смел човек, ако посмеете да изразите такова мнение в България. Анализаторите отдавна обвиняват премиера - който се е задържал на власт почти безпрепятствено през последните девет години - за провеждане на de facto автокрация, при която критиците са заглушавани. Ако съдиите откажат да се съобразят, те злоупотребяват със съдебен режим, който остава практически непроменен от времето на Съветския съюз. И всеки репортер, който говори истината за властта, рискува да злоупотреби; България понастоящем е на дъното в класацията за свободата на словото от всички страни от ЕС, оставяйки журналистите да се саморазрушават чрез автоцензура.

Този коктейл от репресии и стагнация е виновен за най-бързо свиващото се население в света с десетки хиляди способни и умни кадри, които напускат страната всяка година. Над 1 милион от 8-те милиона жители на страната са напуснали само за 15 години. Макар че някои от тези емигранти могат да се завърнат след завършване на обучението си в чужбина, това хронично обезлюдяване, съчетано с нарастващо укриване на данъци, източване на правителствената каса и продължаващ цикъл на бедност, принуждава толкова много граждани да напуснат родината си.

Чуждестранните инвеститори също напускат. Предполагаше се, че членството в ЕС ще покаже, че България е отворена за бизнес, но оттогава насам чуждестранните инвестиции постоянно намаляват, а не се увеличават.

Вместо да се опитва да спре изтичането на мозъци и пари, правителството на Бойко Борисов се затваря още повече, отправяйки критика към ЕС и обещавайки подкрепата си за твърдодесния унгарски премиер Виктор Орбан срещу Брюксел. Този ход окуражи българските екстремисти и ултранационалисти.

Предвид икономическата и политическата нестабилност на страната, обаче, министър-председателят може скоро да бъде погълнат от собствената си авторитарна бъркотия. Борисов вече оцеля след три вота на недоверие в парламента през тази година, но тъй като в България периодично има безредици, а чуждестранните фирми бягат, правенето на нищо вече не е опция. Ако не друго, ветеранът премиер оцелява доста успешно. Може би най-голямата надежда на страната е, че той най-сетне ще предприеме решителни действия, за да спаси собствената си кожа - и да облекчи страданието на България като страничен резултат.

Николас Кауфман е консултант по обществени въпроси, който понастоящем се намира в Брюксел.
 

Източник: intellinews.com