Изглежда след Венецуела Тръмп хвърля око и на Куба

След дръзката американска операция във Венецуела, вниманието на Вашингтон се насочи към Хавана. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че комунистическото правителство в Куба е „готово да падне“, тъй като е изправено пред неминуем колапс без жизненоважните доставки на венецуелски петрол. По думите на Тръмп, „всичко там се разпада“ и вероятно няма да е необходима пряка военна намеса, за да се стигне до смяна на режима.

Ситуацията се нажежи допълнително след потвърждението на Куба, че 32 нейни граждани – военни и служители на сигурността – са били убити по време на нападението срещу резиденцията на Мадуро в Каракас. Хавана обяви двудневен националът траур и нарече действията на САЩ „престъпна атака“. Според държавния секретар Марко Рубио, тези кубинци са били в основата на охраната на Мадуро и неговия апарат за вътрешна сигурност.

Защо Куба е толкова уязвима?

Зависимостта на Куба от Венецуела не е просто политическа, а екзистенциална. Ето основните стълбове на тази криза:

• Петролният „шнур“: От десетилетия Венецуела доставя около 50,000 – 100,000 барела петрол дневно на Куба при силно субсидирани цени. В замяна Хавана изпраща лекари, учители и военни съветници. С контрола на САЩ върху венецуелската петролна инфраструктура, тези доставки вече са спрени.

• Икономическа изолация: Куба вече страда от тежък недостиг на храна, лекарства и ежедневни прекъсвания на тока. Загубата на основния търговски партньор (Венецуела) оставя острова без валутни приходи и енергийни ресурси.

• Военни жертви: Загубата на 32 обучени офицери в една нощ е тежък удар по престижа на кубинската армия и Министерството на вътрешните работи, които са гръбнакът на режима.

Коментарът на „Господарите“

Доналд Тръмп отново използва стратегията на „максималния натиск“, но този път с реален военен прецедент зад гърба си. За Куба смъртта на Мадуро (политическа) и на нейните войници (физическа) е най-големият кошмар от разпада на СССР насам. Когато Тръмп казва, че „не е необходима акция“, той всъщност казва, че гладът и тъмнината ще свършат работата на морската пехота.

Хавана се опитва да мобилизира патриотизма чрез траур, но истинският въпрос е колко дълго може да издържи една държава, когато токът угасва, а основният ти спонсор е в затвор в Ню Йорк. Ако венецуелският петрол не потече отново към Хавана скоро, „ефектът на доминото“ може да превърне 2026-а в годината на най-голямата промяна в Карибския басейн