Каква е истинската причина феновете на "Игра на тронове" да не харесват последния сезон?

"Игра на тронове", през своя осми и последен сезон, бе гледан от 17 милиона души по целия свят. 

Съдейки по реакцията на феновете и критиците обаче изглежда, че значителна част от тези милиони фенове са меко казано разочаровани от сезона. 

Всъщност, от повечето от коментарите и дискусиите изглежда, че феновете търсят причината за провала на последните два сезона и имат много теории защо се случи това.

Сериалът наистина тръгна по лош път, но причините за този спад на качеството са по-дълбоки, отколкото обичайните заподозрени - нови и по-слаби писатели, съкратен сезон и твърде много пропуски в сюжета. Не, че те не са значими, но са просто едни повърхностни проблеми. 

Ако трябва да сме честни, популярността на "Игра на тронове" разкри един фундаментален недостатък на разказването на истории в днешно време и той е, че ние наистина не знаем как да разказваме социологически истории.

В най-добрите си времена, сериалът беше звяр, който бе толкова рядък, колкото и приятелски настроен дракон в Кралски чертог. Това бе един социологически и институционален разказаз в среда, доминирана от психологически и индивидуални мотиви. 

Тази структура на разказване продължи през сезоните, които се основаваха на романите на Джордж Р.Р. Мартин, който като че ли е специализирал да развива историята на персонажите си в съответствие с по-обширните институционални правила, стимули и норми, които ги заобикалят.

След като сериалът се разви с по-бързо темпо от романите, той изцяло попадна под контрола на холивудските сценаристи Дейвид Бениоф и Д.Б. Уайс. 

Някои почитатели и критици твърдят, че дуото е променило разказа, така че да пасне на холивудските тропи или да ускори развитието на сюжета, но това е доста малко вероятно. Не може да се отрече, че те се придържат към опорните точки, които им бяха дадени от оригиналния автор. 

Те обаче направиха нещо различно и в доста отношения много по-фундаментално, защото Бениоф и Уайс отклониха сюжета от социологически и го превърнаха в психологически. Това е основният и често единствен начин, по който Холивуд и повечето сценаристи разказват истории.

Това е важна промяна, която дава възможност да се анализира дали разказването на истории предимно от социологическа или психологическа гледна точка има последствия за това как се справяме с дадени ситуации в реалния свят и проблемите, с които се сблъскваме.

Лесно е да пропуснем тази промяна и да посочим Бениоф и Уайс за главни виновници за провала на последните два сезона, защото отчасти те наистина са виновни. 

Човек би могъл, например, лесно да се съсредоточи върху изобилието на пропуски в сюжета. 

Драконите изглежда се променят от неразрушими в силно уязвими във всеки епизод. Беше и трудно за вярване, когато Джайм Ланистър се озова на точното място на обширната брегова линия, за да се изправи срещу Юрон Грейджой, който също изплува на същото място.

По същия начин, историите на героите, прецизно развивани през много сезони, сякаш бяха загърбени, превръщайки играчите в карикатури вместо в личности.

Бриен от Трат изглежда съществува без причина, Тирион Ланистър внезапно се превърна в убиец, като същевременно загуби всичкия си интелект, защото не взе нито едно правилно решение през целия финален сезон. На всичкото отгоре, какво по дяволите, се случва с Бран Старк, освен че изглежда, че ролята му в сериала бе като само някакъв допълнителен Старк, който накрая да седне на трона.

Всичко това обаче са повърхностни пролеми. Дори ако новият сезон бе успял да сведе до минимум пропуските в сюжета, да избегне абсурдните съвпадения и всемогъщата Аря като устройство за разказване на историята, сценаристите не биха могли да продължат в същия дух като от миналите сезони. 

ДАЛИ ФИНАЛЪТ НА "ИГРА НА ТРОНОВЕ" БЕ ЕДИН ОТ НАЙ-АБСУРДНИТЕ В ИСТОРИЯТА НА ТЕЛЕВИЗИЯТА?

Фактът е, че за Бениоф и Уайс, разказването на "Игра на тронове" като убедителна социологическа история, би било като да се опитват да ядат разтопен сладолед с вилица. 

Това е така, защото Холивуд най-вече знае как да разказва психологически и индивидуални истории. Той няма подходящите умения да разказва по такъв начин, нито пък изглежда, че разбира задачата.

Първоначалният интерес на феновете и произтичащата лоялност не беше само заради брилянтното актьорско майсторство и превъзходното заснемане, музика, монтаж и режисура. Нито един от изброените фактори не е уникален за сериала, но пък всички те остават отличителни дори и през този иначе ужасен последен сезон.

Една от причините е ясното желание на сериала да убие главните герои, често неочаквано, без да се губи последователността на историята. 

Телевизионните предавания, които се движат в психологическа насока рядко го правят, защото те зависят от зрителите, които се идентифицират с героите и инвестират чувства в тях, за да продължават историята, вместо да бъдат водени от обществото, институциите и нормите, с които си взаимодействаме и оформят характера им. 

Те не могат просто да убиват главните герои, защото това са ключовите инструменти, с които те продължават историята и използват като куки, за да запазят интереса на зрителите.

Противно на всичко друго, "Игра на тронове" уби Нед Старк внезапно в края на първия сезон, след като разви целия първи сезон и сякаш цялата история около него. 

Вторият сезон ни показа един наследник на Старк, което изглеждаше като по-традиционно продължение на разказа. В третият сезон обаче, той и неговата бременна съпруга бяха убити по един особено жесток начин.

Историята продължи, а много герои не.

Привлекателността на сериала, който рутинно убива главните герои показа един различен начин на разказване на истории, където харизматичен и/или силен индивид, заедно с вътрешните си мотиви, не носи цялата наративна тежест. 

КАК "ОТМЪСТИТЕЛИТЕ" И "ИГРА НА ТРОНОВЕ" ГРАБНАХА ВНИМАНИЕТО НА ВСИЧКИ НИ?

Като се има предвид недостигът на такива разкази в художествената литература и телевизията, този подход очевидно е резонирал с голяма част от феновете, които бяха лоялни на сериала до самия край, въпреки недоволството.

В социологическото разказване на истории героите имат лични истории и разбирания, разбира се, но действията и разсъжденията им са са силно оформени от институциите и събитията, които се случват около тях. Мотивите за поведението на героите също произлизат тези външни сили и дори силно влияят на вътрешното им "аз".

Това напрежение между вътрешно "аз" и желанията им, външния натиск от институции, норми и събития бе точно това, което "Игра на тронове" ни показа в много от персонажите, което ни накара да вярваме, че действията им са нито напълно зли, нито напълно добри в някои моменти.

Всичко бе много повече от това, защото можеше да разберем причините, поради които героите извършват зли деяния, как добрите им намерения отиват на заден план и как мотивите им се отразяваха на тяхното поведение. Сложността на действията им направи разказа много по-богат отколкото една опростена приказка за морал, където доброто се бори срещу злото.

Имайки предвид казаното, осмият сезон шокира много зрители, което е малко иронично, защото не убиваше главните герои.  Това беше първият голям показател за голямата промяна - сценаристите поставяха тежестта на историята върху индивидуалността.

Те разполагаха с герои, които са обичани от много фенове и направиха така, че те да извършват действия, които ще се харесат на широката публика, като например Аря Старк, която уби Краля на нощта по доста невъзможен начин.

Убивайки едно от основните социологически напрежения в образа на Нощния крал, които оформиха целия сериал, Бениоф и Уайс се обърнаха към съсипването на другото социологическо напрежение: историята на корупцията на властта.

Тази корупция на властта е илюстрирана в издигането и еволюцията на Церсей Ланистър от жертва към злодей и това очевидно бе и историята на главния й конкурент Денерис Таргариен. 

Дани започна историята си с желанието да "счупи колелото" и в повечето от случаите трябваше да направи тежки избори, а сезон след сезон все повече бяхме свидетели как тя бива оформена от нещата, които й бяха достъпни - огън, дракони и война.

Корупцията на властта е един от най-важните психо-социални мотиви зад много важни повратни точки в историята и в начина на възникване на бедствията в реалното обществото. В отговор на това ние сме създали избори, проверки , както и закони и механизми, които ограничават изпълнителната власт.

КАК "ОТМЪСТИТЕЛИТЕ" И "ИГРА НА ТРОНОВЕ" ГРАБНАХА ВНИМАНИЕТО НА ВСИЧКИ НИ?

Разказано социологически, превърщането на Денерис в жесток убиец на хора би било силна и въздействаща история. Все пак, в ръцете на двама писатели, които не разбират как да развият разказа в тази посока, цялата история беше абсурдна.

Спомняте ли си думите на Варис, който твърдеше, че всеки път когато Таргариен се ражда, боговете хвърлят монета, за да определят дали ще е нормален или луд?

Денерис атакува Кралски чертог с Дрогон и спечели, като дори градът се предаде. След това обаче, изведнъж тя избухна, защото някак си сякаш се включиха нейните тиранични гени, за които Варис говореше.

В интервютата след този епизод Бениоф и Уайс признават, че са превърнали този момент в спонтанен изблик на ярост. 

„Не мисля, че тя е решила още преди това, че ще изпепели Кралски Чертог. Тя видя Червената цитадела, която за нея е домът, който семейството й е построило, когато за първи път са дошли в тази страна преди 300 години. В този момент, върху стените на Кралски чертог, когато тя вижда този символ на всичко, което е отнето от нея, тя взема решенението да приеме войната като лична", твърди Уайс.

Почти е сигурно, че Бениоф и Уайс са знаели от Мартин, че историята ще завърши с "Лудата кралица". Това бе и проблемът с яденето на разтопен сладолед с вилица, за който споменах в началото на статията. Те определено запазиха историята, но не и метода на разказване. 

Както само видяхме, те успяха да направят само един моментен обрат, който отчасти е бил спонтанно решение и отчасти дължим на генетиката на персонажа.

Предпочитанието за индивидуалния и психологически метод на разказване е разбираемо, защото историята е по-лесна за разказване, тъй като ние се стремим да се идентифицираме с героя или да мразим злодея на лично ниво. В края на краищата и ние сме хора!

Добре управляваните общества обаче не се нуждаят от герои, а начинът да се предотвратят разрушителните изблици не е да се премахнат злодеите и да се заменят с добри хора. 

За съжаление, повечето от историите било то в художестветната литература или телевизията се придържат към сюжета за вечната битка между доброто и злото. Жалко е, че развитието на "Игра на тронове" не успя да приключи последния си сезон по оригиналния начин, по който започна. 

ТИРИОН ЛАНИСТЪР БЕ ИСТИНСКИЯТ ПОБЕДИТЕЛ В "ИГРА НА ТРОНОВЕ"

В един исторически момент, който изисква много институционални промени и промяна на стимулите - технологични предизвикателства, промяна на климата, неравенство и поемане на отговорност, се нуждаем от цялото социологическо въображение, което можем да получим. 

Фантастични дракони или не, определено щеше да бъде хубаво да имаме сериал, който да насърчава точно това, докато можеше.

Източник: Scientific American